Полизахарид
From Wikipedia, the free encyclopedia
Полизахаридите са полимерни въглехидрати, образувани от повтарящи се единици (моно- или дизахариди) свързани заедно чрез гликозидна връзка. Те често са линейни, но може да бъдат и разклонени в различна степен. Често полизахаридите са доста хетерогенни, съдържащи малки модификации при градивните си мономери. В зависимост от структурата си тези макромолекули може да имат различни свойства от изграждащите ги монозахариди. Те може да са аморфни или дори неразтворими във вода.[1][2]
Полизахарид | |
Идентификатори | |
---|---|
KEGG | C00420 |
MeSH | D011134 |
ChEBI | 18154 |
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
Полизахарид в Общомедия |
Когато всички монозахариди, изграждащи полизахарида, са от един и същи вид (напр. α-D-Глюкоза), той се нарича хомополизахарид (от гръцки хомо еднакъв) или хомогликан. Когато обаче се съдържат повече видове мономери, полизахаридът се нарича хетерополизахарид (от гръцки хетеро различен) или хетерогликан.[3][4]
Примери за полизахариди са запасни вещества, като нишесте и гликоген, както и структурни полизахариди, като целулоза и хитин.
Полизахаридите имат обща формула Cx(H2O)y, където x обикновено е голямо число между 200 и 2500. Изхождайки от факта, че повтарящите се единици в полимерния скелет са шест въглеродни монозахариди, общата формула може да се представи като (C6H10O5)n, където 40≤n≤3000.