From Wikipedia, the free encyclopedia
Плячкосване, също разграбване или мародерство, е безразборното вземане на стоки чрез сила като част от военна или политическа победа или по време на бедствие, като например война,[1] природно бедствие (при което изпълнителната власт е временно неефективна)[2] или бунтове.[3] Терминът се използва и в по-широк смисъл за описване на големи случаи на кражба или присвояване на частни или публични активи от правителства.[4]
Във въоръжените конфликти, плячкосването е забранено от международното право и представлява военно престъпление.[5]
Плячкосването от страна на победоносната армия по време на война е често срещана практика в историята. При пехотинците, това се е считало като добавка към иначе оскъдните им доходи[6] и част от празнуването на победата. На по-високо ниво, гордото показване на плячката е било интегрална част от римския триумф, а Чингис хан казва, че най-голямото щастие е „да победиш врага си... и да го лишиш от богатството му“.[7]
Във военното дело по времето на древността, плячките от войната включват и победеното население, което често бива поробвано. Жените и децата често биват абсорбирани в населението на победоносната държава.[8][9] В досъвременните общества, обекти направени от ценни метали са предпочитана цел на военното плячкосване, основно поради тяхната лесна преносимост. В много случаи такива грабежи представляват възможност да се набавят съкровища, когато иначе не могат да бъдат набавени. След 18 век произведенията на изкуството започва да става все по-популярна мишена сред мародерите. През Втората световна война Нацистка Германия се ангажира с едромащабно и организирано плячкосване на произведения на изкуството.[10][11]
Плячкосването, комбинирано със слаба военна дисциплина, понякога води армията до провал. В други случаи, плячката финансира по-нататъшни победи.[12] Не всички мародери във военно време са победители. Разграбването на района около Висла от отстъпващите защитници през 1915 г.[13] е сред факторите, подкопаващи лоялността на Полша през Първата световна война. Местните жители също могат да се възползват от нарушаването на реда, за да мародерстват частни и публични собствености, което се случва с Националния музей на Ирак в хода на Войната в Ирак през 2003 г.[14] Лев Толстой описва в своя роман Война и мир масово мародерство от страна на гражданите на Москва преди войските на Наполеон да са стигнали града.
Във въоръжените конфликти, плячкосването е забранено както от международното право, така и от международен договор.[5] Хагските конвенции от 1899 и 1907 г. (модифицирани през 1954 г.) задължават военните сили не само да избягват унищожаването на вражеска собственост, но и да ѝ предоставят защита.[15] Член 8 от Римския статут на Международния криминален съд гласи, че в международното военно дело, „плячкосването на град или място, дори да е завзето с бой“ е военно престъпление.[5] Четвъртата Женевска конвенция от 1949 г. също изрично забранява плячкосването на гражданска собственост по време на война.[16] След края на Втората световна война множество военни лица са осъдени за мародерство. В Международния наказателен трибунал за бивша Югославия няколко души също са осъдени за плячкосване.[5]
Терминът „плячкосване“ понякога се използва и във връзка с древни предмети, които биват изземвани от държави чрез неупълномощени лица, били те местни жители, нарушаващи закони в търсене на парична изгода, или чужди нации, които обикновено имат по-голям интерес в престижа или научните открития. Пример за това е ограбването на египетски гробници, които биват транспортирани към музеи в Европа.[17] Други примери включват обелиските на фараон Аменхотеп II и Птолемей IX. Дали това представлява плячкосване е обект на спорове, като някои страни посочват, че европейците обикновено са имали позволение от някакъв вид и че много от съкровищата нямаше да бъдат открити въобще, ако европейците не са били финансирали и организирали експедиции и разкопки. Много от тези антики вече са върнати в своята страна на произход доброволно.
В края на Втората световна война, Съветският съюз, като победител, създава цели подразделения от чиновници, които се занимават с трофеите като част от Главното трофейно управление на СССР (на руски: Главное трофейное управление СССР). СССР официално се отказва от военни репарации и решава да не участва в подялбата на златния запас и банковите авоари на Третия райх, но предпочита да прибере всички трофеи, които попаднат в негов достъп. Държавните трофеи се транспортират с 400 хиляди вагона и включват 2885 завода, 96 електростанции, 1 милион 335 хиляди глави добитък, 2,3 милиона тона зърно, 1 милион тона картофи и зеленчуци, по 0,5 милиона тона мазнини и захар.[18]
Обект на подобна дейност е в това число и Съветската окупационна зона в Германия, както и земи, които е предстояло да бъдат върнати на Полша. Те изпращат ценно промишлено оборудване, инфраструктура и цели заводи в Съветския съюз.[19][20]
По време на бедствие, полицията и военните могат понякога да са неспособни да предотвратят плячкосване, когато са затрупани с хуманитарни или военни задължения или не могат да бъдат извикани поради повредена комуникационна инфраструктура. Особено по време на природни бедствия, някои хора се чувстват принудени да вземат това, което не е тяхно, за да оцелеят. Как да се отговаря на това и къде лежи чертата между нужното и ненужното плячкосване, често представлява дилема за правителствата.[21] В други случаи, плячкосването може да бъде толерирано или дори подкрепяно от правителства, поради политически или други причини.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.