Плинийско вулканично изригване
From Wikipedia, the free encyclopedia
Плинийските изригвания, известни също и като везувийски изригвания, са вид вулканични изригвания, наподобяващи изригването на Везувий през 79 г., описано от Плиний Младши в няколко писма.
Плинийските (или плиниански) изригвания пораждат огромни ерупционни колони от пепел и газ, които могат да се извисят на над 30 km височина. Най-мощните плинийски изригвания могат да засегнат и стратосферата – вторият слой на земната атмосфера. Открояващите се характеристики на този тип изригвания са произвеждането на голямо количество вулканична пепел, пемза и много мощни експлозии, които могат да продължат непрекъснато повече от 2 денонощия.
Кратките плинийски изригвания могат да приключат за по-малко от 24 часа, но по-дългите могат да продължат няколко денонощия, а понякога и няколко седмици. Плинийските изригвания започват с огромен стълб пепел, който може да се извиси на десетки километри височина. Близките околности около вулкана се обсипват с тонове прах, пепел, лапили и пемза. В края на изригването ерупционната колона се срутва надолу, пораждайки пирокластични потоци, които могат да достигнат температура от над 1000 °C и да се движат с над 300 km/h. Изригването може частично да изпразни магменото огнище, и когато това се случи, върхът на вулкана се срутва в изпразнената магмена кухина, образувайки калдера. Плинийските изригвания често са придружени от силни и много шумни експлозии, като тези по време на изригването на Кракатау през 1883 г. Внезапното разреждане на електрическите заряди, натрупани във въздуха около възходящата колона от вулканична пепел, често причинява удари на мълнии, както например е наблюдавано по време на изригването на Хунга Тонга – Хунга Хаапай през 2022 г.[1]