Вулканизъм
From Wikipedia, the free encyclopedia
Вулканизмът е много очебиен ендогенен процес, който се е развивал и се развива и понастоящем върху земната повърхност. От проявите на този процес геолози и географи са дошлш до ценни изводи за характера на земното устройство и за химизма на скалите. известно е също, че по време на вулканизма стават процеси на орудяване. Затова в контактните зони, в жили и апофизи се разкриват находища на рудни полезни изкопаеми.[1]
Вулканизъм е проява на вътрешните релефообразуващи процеси. В горните части на мантията и в литосферата възникват магмени огнища, в които под въздействие на големите налягания и високи температури във височина по пукнатини (канали) се издига магма. Излялата се на повърхността магма се нарича лава. По този начин се образуват характерни вулканични форми – лавови плата, вулканични конуси, лавови потоци, куполи и други. Под действие на налягането през каналите и отвора на вулкана (кратера) първоначално се изхвърлят и по-големи количества водни пари примесени с пепел, пясък и скални късове и образуват споени скални маси – туфи. В резултат от изригване и втвърдяване на лавата, се образуват вулканичните конуси. При някои вулкани не се изхвърлят пепел и скални късове, а кратерът им е зает от лавово езеро. Такива са вулканите на Хавайските острови и остров Исландия. Някои вулкани угасват, а други са активни продължително време и могат да изригват много пъти, като вулканът Везувий в Италия.