![cover image](https://wikiwandv2-19431.kxcdn.com/_next/image?url=https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9a/Peter_Ernst_I._von_Mansfeld_Custodis.jpg/640px-Peter_Ernst_I._von_Mansfeld_Custodis.jpg&w=640&q=50)
Петер Ернст I фон Мансфелд
From Wikipedia, the free encyclopedia
Петер Ернст I фон Мансфелд-Фордерорт (на немски: Peter Ernst I von Mansfeld-Vorderort; * 12 август 1517 в дворец Хелдрунген; † 23 май 1604 в Люксембург-Клаузен) е граф на Мансфелд-Фордерорт, господар от 1594 г. княз на Мансфелд-Фридебург, и испански фелдмаршал в Нидерландия (от 1572), също щатхалтер на испанската корона в Люксембург (1581 – 1706) и за две години щатхалтер в Испанска Нидерландия (1592 – 1594).
Петер Ернст I фон Мансфелд | |
граф на Мансфелд-Фордерорт, княз на Мансфелд-Фридебург | |
![]() Портрет на Петер Ернст I фон Мансфелд, 16 век | |
Лични данни | |
---|---|
Роден |
дворец Хелдрунген |
Починал |
Люксембург-Клаузен |
Семейство | |
Баща | Ернст II фон Мансфелд-Фордерорт |
Майка | Доротея фон Золм-Лих |
Брак | Маргарета фон Бредероде |
Потомци | Фридрих, Карл, Йохан, Поликсена, Филип Октавиан Август Зигисмунд, Доротея, Петер Ернст II, Филип, Антониус, Ернст, Карл, Анна, Филип, Райнхард, Кристина |
Герб | ![]() |
Петер Ернст I фон Мансфелд в Общомедия |
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9a/Peter_Ernst_I._von_Mansfeld_Custodis.jpg/640px-Peter_Ernst_I._von_Mansfeld_Custodis.jpg)
Той е по-малък син на граф Ернст II фон Мансфелд-Фордерорт (1479 – 1531) и втората му съпруга графиня Доротея фон Золм-Лих (1493 – 1578), дъщеря на граф Филип фон Золмс-Лих (1468 – 1544) и графиня Адриана фон Ханау (1470 – 1524).[1] Той има общо двадесет и един братя и сестри.
Брат е на Йохан Гебхард I († 1562), архиепископ на Кьолн (1558 – 1562), Йохан Георг I (1515 – 1579), граф на Мансфелд-Айзлебен, Йохан Хойер II (1525 – 1585), граф на Мансфелд-Артерн, Йохан Албрехт VI фон Мансфелд-Арнщайн (1522 – 1586), и на Йохан Ернст I (1527 – 1575), граф на Мансфелд-Хелдрунген.
На 14 години Петер Ернст I фон Мансфелд отива за възпитаване в унгарския кралски двор. През 1535 г. той участва в похода на император Карл V против османския окупиран Тунис. След това той прави военно-политическа кариера на императорска служба.
1545 – 1604 г. той е щатхалтер на испанската корона в Люксембург и 1592 – 1594 г. на испанската корона в Нидерландия. През 1545 г. Филип II (тогава още регент) го прави рицар на златното руно. През 1572 г. Мансфелд е номиниран за фелдмаршал на испанската войска в Нидерландия.
От благодарност за неговата дългогодишна лоялност към католическата императорска фамилия на 4 март 1594 г. император Рудолф II го издига на имперски княз на Свещената Римска империя. След три години на 80 години той се оттегля от всички обществени задължения.
![Thumb image](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/42/SchlossLaFontaine16Jh.jpg/640px-SchlossLaFontaine16Jh.jpg)
Мансфелд създава сбирка на изкуството. През 1563 г. той започва строежа на своя дворец Ла Фонтен пред портите на Люксембург – също наричан Пале (де) Мансфелд или майн Пфафендал. Там той събира множество антични произведения на изкуството и скъпоценни картини. Той завещава двореца и сбирката си на испанския Хабсбург Филип III и на Изабела Испанска. Дъщеря му Поликсена успява да получи (и нейните деца) чрез съд една част от инвентара. Пет години след смъртта му произведенията му на изкуството се пренасят в Ротердам и от там в Испания.