Периферна нервна система
From Wikipedia, the free encyclopedia
Периферната нервна система (ПНС) е продължение на централната нервна система (ЦНС), която се състои от главния мозък и гръбначния мозък. Основната функция на периферната нервна система е да свързва ЦНС с крайниците и органите на тялото при гръбначните организми.[1] За разлика от ЦНС, ПНС не е защитена от костна тъкан (череп и гръбначен стълб), както е при главния и гръбначния мозък, и е незащитена от токсини и механични увреждания. ПНС се дели на соматична нервна система и вегетативна нервна система.
Периферна нервна система | |
---|---|
Човешката нервна система. Периферната е в синьо, а централната – в жълто. | |
Латински | systema nervosum periphericum |
Периферна нервна система в Общомедия |
Нервите на периферната нервна система включват в състава си еферентни (моторни или двигателни) и аферентни (сетивни) влакна.
Еферентните влакна представляват аксони на мотоневрони от мозъчния ствол, гръбначния мозък и вегетативната система (пред- и следвъзлови нерврони). Те изпращат сигнали до скелетните, гладките и сърдечните мускули, както и до жлезите с вътрешна и външна секреция.
Сетивните (аферентни) влакна произлизат от биполярни и псевдоуниполарни неврони, чиито клетъчни тела се намират спиналните ганглии и в ганглиите на сетивните черепномозъчни нерви. Те провеждата сетивна информация от различни органи и тъкани към структури на ЦНС, където тя се интегрира, обработва и се изготвя съответен отговор. Изключения от посоченото правило са сетивните влакна на обонятелните нерви (n. olfactorius), на зрителния нерв (n. opticus) и проприоцептивните влакна на троичния нерв (n. trigeminus).
Влакната на периферната нервна система са класифицирани в три групи – А, В и С, въз основа на скоростта, с която провеждат нервните импулси, като и на величината на напречното им сечение и дебелината на миелиновата им обвивка.
Влакната от група А са подразделени на: А-α, А-β, А-γ. Соматичните моторни влакна са съставени и от трите подгрупи. С най-голяма дебелина (диаметър 22 µm) и скорост на провеждане на импулса (до 120 м/сек.) се характеризират А-α влакната, които инервират екстрафузалните мускулни влакна. Група B включва предвъзлови миелинови влакна на вегетативната нервна система, а тези от група C са безмиелинови и се характеризира с най-ниска скорост на провеждане – до 2 м/сек.
Периферната нервна система се разделя на соматична и автономна (вегетативна) нервна система.