Перитонит

Перитонитът (на латински: peritonitis – periton – коремница + -itis – възпаление) е тежко възпалително заболяване на коремницата. Той е възпалителен подсиндром на острия хирургичен корем, протича с местни и общи прояви от страна на организма и изисква спешна хирургична намеса. Възпалението на коремницата може да е обусловено от физични, химични или биологични фактори, но независимо от причината винаги завършва като инфекциозно.

Перитонит
Хистологична картина на Перитонит причинен от туберкулоза
Специалност	спешна медицина, коремна хирургия, вътрешни болести
Класификация и външни ресурси
МКБ-10	K65, К65.0, К65.8, К65.9
МКБ-9	567
База данни DiseasesDB	9860
База данни eMedicine	med/2737
Мед. рубрики MeSH	D010538
Перитонит в Общомедия

Класификация

Според начина на възникване перитонитът може да бъде първичен и вторичен. При първичния перитонит (около 1% от всички перитонити), наричан още криптогенен, възпалението на коремницата възниква чрез разпространение на инфекцията от огнище извън коремната кухина по хематогенен или лимфогенен път. При вторичните перитонити, които преобладават, възпалението възниква в коремната кухина.

Според причината за възникване перитонитът бива бактериален, химичен и биологичен. В последните два случая възпалението започва като асептично, провокирано от навлизането на биологично активни течности в коремницата (кръв, урина, стомашен сок), но винаги завършва като бактериално.

Според реактивността на организма: остър, подостър и хроничен перитонит.

Според стадия перитонитът е:

• в реактивен стадий (първите 24 часа);
• в токсичен стадий (от 24 до 72 час);
• в терминален (агонален) стадий (след 72 час).

Според типа на ексудата: серозен, серозно-фибринозен, хеморагичен, фекулентен и гноен.

Според броя на причинителите: монобактериален и полибактериален.

Според разпространеността на процеса:

• Локален перитонит:
  • ограничен – възпалението се ограничава под формата на абсцес;
  • неограничен – възпалението е местно, но не е ограничено и засяга една анатомична област.
• Разпространен перитонит:
  • дифузен – възпалението се разпространява, но не засяга повече от 2 етажа на коремната кухина;
  • разлят – възпалението засяга повече от 2 етажа на коремната кухина;
  • тотален – възпалението е пълно и разпространено по цялата коремна кухина.

Етиология

Причините за възникване на перитонеално възпаление са многообразни. Обикновено перитонитът е следствие от възпалителни или травматични заболявания на коремните органи, влизащи в групата на острия хирургичен корем (перфорация на язва на стомаха или дванадесетопръстника, апендицит, холецистит, панкреатит, остра чревна непроходимост, емболия или тромбоза на съдовете на мезентериума, травматични и патологични перфорации на кухи коремни органи при огнестрелни, прободни или други наранявания, ракови процеси и т.н.). В редки случаи перитонитът може да е резултат от бактериално възпаление извън коремната кухина, което навлиза в нея по хематогенен или лимфен път (абсцеси и гнойни възпаления в гръдната кухина или половите органи при жените – стрептококов, пневмококов, гонококов перитонит и т.н.). Конкретната причина за развитие на перитонит е навлизането и размножаването на бактериални микроорганизми в коремната кухина, на което организмът отговаря с възпаление от страна на пристенната и органната коремница.

Патогенеза

Коремницата притежава собствени защитни механизми, чрез които се осъществява очистването и предпазването на коремната кухина.

• Коремницата има значителни способности да резорбира и насочва бактерии към локалните лимфни колектори.
• Мезотелните клетки в повърхностния слой на коремницата могат да се трансфомират в макрофаги при нужда и да осигуряват имунната защита на организма при възпалителен процес.
• В самата перитонеална кухина циркулират клетки на имунната система (моноцити, лимфоцити и т.н.).
• Коремницата може да се „придвижва“ към възпалителния процес и да го ограничава чрез стимулиране образуването на фибрин.

Симптоматиката при острите перитонити може да се раздели на обща и местна. Тя зависи от давността на заболяването, възрастта на болния и реактивността на организма. С оглед клиничната картина, лечението и прогнозата се разглеждат следните стадии на перитонита:

• Начален стадий: от началото на заболяването до 6-12-ия час. Болката е основният клиничен признак. Тя е силна, постоянна и е локализирана в областта на засегнатия коремен орган с постепенно дифузно разпространение. Артериалното налягане е нормално, а температурата се повишава до 38 градуса С. Постепенно се появяват позиви за повръщане и силна жажда. Болният „щади“ корема и заема принудително присвито положение на тялото. При палпация се установява болезненост по целия корем. Коремът е напрегнат с ясни данни за мускулна защита.
• Късен стадий: той обхваща периода от 12-24-тия час до четвъртото денонощие. Тежкото общо състояние е изписано на лицето на болния като facies Hippocratica – изострени черти на лицето, хлътнали очи с тъмни кръгове под тях и ноздрено дишане. Телесната температура е повишена, пулсът е мек, артериалното налягане спада рязко. Повръщанията от болния не са така обилни, а дефекацията спира. При аускултация на целия корем се установява т.нар. гробна тишина – перисталтиката не се долавя и се установява пълна тишина.
• Терминален стадий: след първото денонощие състоянието на болния става крайно тежко с опасност за живота му. Съзнанието е замъглено, болният е отпуснат и адинамичен, пулсът е филиформен и едва се напипва. Повръщането добива характер на vomito nigro (повръщане на черни материи), което е също лош прогностичен белег.

Лечение

Лечението на общия гноен перитонит е комплексно, като водещо е оперативното лечение. Локално, по време на операцията могат да се поставят антибиотици и фибринолитици.