град в Русия From Wikipedia, the free encyclopedia
Певе́к (на руски: Певек; на чукчи: Пээкин) е пристанищен град в Чукотски автономен окръг, Русия. Той е разположен на брега на Източносибирско море, в Чаунския залив, и е административен център на Чаунски район. Към 2016 г. има население от 4743 души.[2]
Певек | |
— Град — | |
Страна | Русия |
---|---|
Федерален субект | Чукотски автономен окръг |
Район | Чаунски район |
Площ | 60,32 km² |
Надм. височина | 20 m |
Население | 4743 души (2016) 78,6 души/km² |
Кмет | Лариса Бондаренко[1] |
Основаване | 1933 |
Град от | 1967 |
Пощенски код | 689400 |
Телефонен код | +42737 |
МПС код | 87 |
Часова зона | UTC+12 |
Официален сайт | www.pevek.ru |
Певек в Общомедия |
Певек започва развитието си през 30-те години на 20 век като добивно селище и пристанище по Северния морски път. Днес той е най-северният град в Русия.[3]
За произхода на името Певек има няколко теории. Според по-разпространената от тях, названието идва от чукотското пээкиней, което означава „подута планина“ или „тлъста планина“ – такава, в чието подножие е разположено селище.[4]
Според друга теория, Певек произхожда от пагыткенай, или „воняща планина“. Според местна легенда, тук се е състояла битка между чукчи и юкагири; те не са имали обичая да погребват мъртвите си, поради което в района дълго време се е носило зловонието на разлагащите се тела. Това е и причината чукчите да не се заселят тук, а само да водят елените си на паша през лятото.[5]
През 1926 година районът е посетен от икономическа експедиция, целяща да проучи Чукотка. Ръководител на статистиката в експедицията е Тихон Семушкин, който описва землянка, обитавана от някой си Шкулев, колимчанин и ловец на животни за кожи. На мястото имало и яранга, в която живеела стара чукчанка.[6]
На 5 юли 1933 от Владивосток за Чукотка тръгва параходът „Лейтенант Шмидт“, а на борда му е Наум Филипович Пугачов, назначен от администрацията на Хабаровски край за секретар на Чаунския районен комитет на ВКП(б). Параходът пристига в Чаунския залив на 10 август и пуска котва. В далечината екипажът забелязва седем яранги на възвишението и една дървена постройка в подножието му. До ноември 1933 експедицията изгражда на мястото землянка, в която живеят Пугачов и семейството му, две едностайни къщи, в които се помещават районният изпълнителен комитет, профсъюз и библиотека, полагайки основите на града. Така в Чаунски район към 1933 има три къщи и землянка в Певек, десет къщи по река Чаун, една къща в Билингс и две къщи с полярна станция в Риркайпи, както и районна радиостанция. Само две години по-късно в Певек вече има болница, училище и клуб; в устието на Чаун е създаден интернат, а в мис Шмида и Билингс също са построени училища.[6]
По искане на Пугачов на 12 август 1936 в града пристига експедиция на Всесъюзния арктически институт Главсевморпут, която изучава района. До края на годината около Певек са открити и доказани калаени залежи от промишлено значение. Скоро след това започва работа по усвояването им и на 12 април 1941 са открити две големи добивни предприятия – рудниците Валкумей и Пиркакай (по-късно преименуван на Красноармейский).[6] За кратко време районът претърпява бурно развитие – на 20 май 1944 заработва ТЕЦ, същата година започват работа механическа работилница и строителна работилница, която по-късно прераства в завод за строителни материали.[6] Голяма част от труда за добивните предприятия на калай и уран в района идва чрез системата от трудови колонии и лагери Далстрой, предимно през Чаунлаг и Чаунчукотлаг. Остатъци от лагерите, през които са преминали неизвестен брой криминални и политически затворници, могат да се видят и днес в района на Певек.[5]
През есента на 1950 се правят геоложки проучвания в търсене на злато, а през 1959 е открито първото златодобивно предприятие в Чукотка. В Чаунски район е добит и първият за страната живак от рудника Пламенний.[6] В същата година населението на града достига 1500 души,[5] а паралелно с икономическото развитие в Певек театър със собствен колектив, през 1959 – народен университет, а през 1967 и кино.[6] Певек е провъзгласен за град на 6 април 1967.[7] През 1969 започва изграждането на 5-етажни блокове заради недостига на жилища, а през 1972 е разработен 25-годишен план за развитие на града. Певек е разделен на няколко микрорайона с население от три до пет хиляди души. Особено внимание се отделя на разположението на блоковете, което е с аеродинамични характеристики и цели отбиването на изключително силните арктически ветрове. Планът обаче не е завършен докрай.[6] След разпада на Съветския съюз населението на града се стопява наполовина.[5]
Географските особености на района са били познати на руснаците още от средата на 18 век, когато Великата северна експедиция достига тези места. Експедициите на Джоузеф Билингс описват Чаунския залив и околностите му.[5] Заливът е споменат и в по-ранни сведения на Михаил Стадухин.
За Певек е характерен суровият тундров климат с дълги, много студени зими и кратки, прохладни лета. Най-ниската отчетена температура е -50 °C, а най-високата е +29,2 °C. Февруари е най-студеният месец, а най-топлият е юли.
Певек | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Абсолютни максимални температури (°C) | 8,9 | 5,6 | 5,8 | 7,6 | 16,1 | 27,0 | 29,2 | 25,7 | 20,3 | 8,1 | 8,7 | 8,9 | 29,2 |
Средни максимални температури (°C) | −24,6 | −24,8 | −18,8 | −12,1 | 0,5 | 8,4 | 11,4 | 10,2 | 4,5 | −4,4 | −14,6 | −20,5 | −7,1 |
Средни температури (°C) | −26,9 | −27,5 | −22,2 | −15,2 | −1,8 | 5,4 | 8,7 | 8,2 | 3,0 | −6 | −16,7 | −22,9 | −9,5 |
Средни минимални температури (°C) | −29,3 | −30 | −25,5 | −18,7 | −4,4 | 2,4 | 6,0 | 6,0 | 1,3 | −7,7 | −19 | −25,3 | −12 |
Абсолютни минимални температури (°C) | −45 | −50 | −43,3 | −40 | −30 | −9,1 | −2,2 | −4,6 | −12,7 | −29,3 | −39 | −41,1 | −50 |
Средни месечни валежи (mm) | 9 | 12 | 7 | 11 | 10 | 15 | 26 | 27 | 21 | 16 | 14 | 16 | 184 |
Източник: Pogoda.ru.net[8] |
Характерно местно явление е периодичният южен вятър южака̀. Това е вятър от фьонов тип, който се спуска от възвишенията над града към морето. Непосредствено преди появата му възвишенията са обвити в лека облачност, след което се извива внезапен вятър със снежни вихри и рязко спадане на атмосферното налягане. Явлението трае от няколко дни до две седмици, а скоростта на вятъра при порив достига до 80 метра в секунда (288 km/h). Всеки микрорайон разполага с една сграда-стена с аеродинамични особености, която предпазва останали части на микрорайона от поривите.[9]
През 1989 година Певек достига връхната точка на демографското си развитие с население от 12 915 души.[10] До 2001 година населението рязко спада до 5100 души до 2011, когато започва неравномерно нарастване.[11] Към 1 януари 2014 се намира на 1063 място от 1100 руски града по население.[12]
През 2001 и 2002 година близкото селище Апапелгино, построено за персонала на местното летище, влиза в процес на ликвидация. С ликвидирането на Апапелгино в Певек се преместват 70 семейства от селището.[13][14]
1959[15] | 1970[16] | 1979[17] | 1989[10] | 1996[11] | 1998[11] | 2000[11] |
---|---|---|---|---|---|---|
5752 | 10 528 | 11 060 | 12 915 | 7400 | 6700 | 5600 |
2002 | 2006[11] | 2009 | 2011[11] | 2012 | 2013 | 2014[18] |
5206 | 4600 | 4597 | 4200 | 4774 | 4969 | 4718 |
2015 | 2016[2] | |||||
4721 | 4743 |
Певек е важно пристанище по Северния морски път. То е източната база на Североизточното морско параходство и тук е базиран ледоразбивач,[19] а самото пристанище е собственост на руското Министерство на транспорта.[20] Управлението на пристанищната администрация на запад се простира до 125° и.д., в областта на река Лена, а отвъд тази точка мореплаването е под юрисдикцията на пристанищните власти в Диксон.[19] Пристанищните власти управляват маршрутите на корабите по Северния път и осигуряват на корабите информация за ледената покрива във водите под своя юрисдикция.[19] Арктическото морско параходство (със седалище в Тикси) също използва пристанището за превоз на въглища от Черски до Певек.[21] В наши дни стокооборотът е значително по-малък, отколкото в миналото.[22]
Градът няма значителен износ и въпреки добива на злато около Билибино и Ленинградски, обемът на изнасяните товари през пристанището е малък.[22] То се използва главно за внос на горива от Беринговски.[23] Въпреки продължаващия добив на калай в района, не се предвижда морският трафик да се увеличи, тъй като повечето мини са затворени поради нерентабилност.[22] Закриването на рудниците през 90-те години принуждава много местни жители да се преселят в други региони на Русия. Така се намаляват и нивата на внос, като с това падат и инвестициите в инфраструктурата на самото пристанище и Северният морски път става ненадежден.[24] Все пак към края на 90-те години се забелязва леко покачване на трафика.[25]
Макар и с по-малки темпове, добивът на калай, злато, живак и битуминозни въглища продължава. Почти всички рудници и добивни предприятия в Чаунски район са в околностите на Певек. Произвежданите количества минерали са достатъчни, за да поддържат преработвателните комплекси на града активни.[5] Продължава и производството на строителни материали. В града има и кислороден и ремонтен завод. Застъпено е и еленовъдството.[11] През 2013 година китайски работници монтират 40-тонен кран на пристанището, като целта е да се увеличи износът на каменни въглища към Китай.[3]
Освен пристанището, Певек има и най-добре развитата пътна инфраструктура в Чукотка с близо 150 километра асфалтиран път до околните селища и рудници.[5] Има и леден път до Билибино.[20] Градът се обслужва от летище Апапелгино, което има редовни полети до Магадан, Анадир, Билибино и Москва.[5]
По течението на близката река Печтимел има древни скални рисунки.[11]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.