Патина
From Wikipedia, the free encyclopedia
Патина се нарича окислителното покритие, което се образува върху медни и бронзови изделия. Естествения процес е бавен (5 – 25 г. за зелена патина върху мед) и зависи от средата. В природата основни катализатори са климатът, химическия състав на въздуха и валежите.
Цветът на патината може да варира от светлозелен до тъмнокафяв. Изключително рядка и красива е патината върху златни монети, известна като тип „Боскореале“, която е с виолетов оттенък и променящ се цвят.[1]
Самата патина играе ролята на защитник на метала от корозия. Наличието на патина в нумизматиката и антиквариата се цени като признак на старост и автентичност.