Панагюрско съкровище
From Wikipedia, the free encyclopedia
Панагюрското златно съкровище е тракийски, античен, златен комплект съдове, състоящ се от девет съда с общо тегло 6,164 кг.[1] Открито е на 8 декември 1949 г. на 2 км от гр. Панагюрище от Павел, Михаил и Петко Георгиеви Дейкови.
Панагюрско съкровище | |
Характеристики | |
---|---|
Материал | злато |
История | |
Създаване | 400 г. пр.н.е. |
Откриване | 8 декември 1949 г. Панагюрище |
Местоположение | Регионален археологически музей, Пловдив |
Панагюрско съкровище в Общомедия |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: редактиране, форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Смята се, че комплектът е принадлежал на владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в. пр.н.е. и е бил използван за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния.
Състои се от 9 златни предмета – една фиала и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските жреци. Представянето на богове и герои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция – те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.