Памет
From Wikipedia, the free encyclopedia
Паметта и обучението са най-съществените черти на висшите животни, достигащи съвършена форма при човека. Възприемането, съхранението и обработването на информацията е важно свойство на нервната система за адаптация и за поведението на живите организми към условията на околната среда.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- Тази статия е за човешката памет. За електронното устройство вижте Компютърна памет
Под памет се разбира способността на мозъка да задържа за кратко или за продължително време следите, образуващи се в резултат на възприемането на предметите и явленията на околната среда след прекратяване на тяхното действие.[1] В нашата памет се задържа незначителна част от възприеманата информация, като забравяме голяма част от натрупаната информация.
Паметта се изгражда от три основни процеса – запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на постъпващата информация. Има два вида памет кратковременна и дълговременна, и няколко типа – емоционална (запомняне на преживени чувства), двигателна, образна и словесно-логична. Приема се, че гръбначните животни от рибите до човека притежават всички видове и типове памет. При животните без нервна система, паметта се изразява в елементарна реакция на привикване при дразнене, в адаптация към повторно действие на биологично индиферентни дразнители.