П-35 (ракета)
From Wikipedia, the free encyclopedia
П-35 (П-6) (Индекс на УРАВ на ВМФ – 4К44, Класификацията на НАТО: SS-N-3a Shaddock, на български: Помело) е съветска крилата противолокорабна ракета, разработена в ОКБ-52, последващо развитие на ПКР П-5. Предназначена за въоръжение на надводни кораби, подводни лодки и брегови ракетни комплекси, има гъвкави програмируеми траектории на полета.
П-35 Класификацията на НАТО: SS-N-3a Shaddock | |
Ракетата П-35 в експозицията на Музея на Черноморския флот в Севастопол | |
Обща информация | |
---|---|
Вид | Противокорабна ракета |
История на производство и служба | |
Производител | разработен от: ОКБ-52, ![]() |
На въоръжение | 1966 г. – 1991 г.? |
На служба при | ![]() |
Варианти | П-6; 3М44 „Прогрес“ |
Габаритни характеристики | |
Маса | 5300 кг |
Дължина | 9,8 м |
Диаметър | 1 м |
Технически характеристики | |
Бойна глава | Фугасна или ядрена |
Взривна мощност | 560 кг ВВ или до 20 кт |
Брой бойни глави | 1 |
Обсег | 100 – 300 км според режима на полет |
Скорост | 1250 км/ч (средна, за всички модификации) |
Височина | 100 – 7000 м (финален-маршев участък) |
Насочване | радиокомандно/активно радиолокационно (на финалния участък) |
Платформа | Надводни кораби, подводници, брегови комплекси |
П-35 в Общомедия |
Комплекса е предназначен за избирателно поразяване на надводни кораби, намиращи се зад радиолокационния хоризонт. Приет на въоръжение ракетните крайцери от проекта 58 през 1962 г. Приет на въоръжение през 1966 г. На базата на ПКР П-35 е създаден подвижният ракетен комплекс „Редут“ и бреговия стационарен ракетен комплекс „Утьос“[1], а също и при ескизните проекти на специални бойни машини (наземни тактически ракетни комплекси) „обект 560“ и „обект 127“. Разработката и създаването на комплекса са наградени с Ленинска премия, предприятието е наградено Орден Трудово Червено знаме.