Открито море
From Wikipedia, the free encyclopedia
Открито море е понятие за всички плавателни зони извън акваторията и съответно извън юрисдикцията на държава. По дефиницията на ООН това са площи извън външните и вътрешните териториални води.[1]На 29 април 1958 година Конференция на ООН по международно морско право в Женева изработва Конвенцията за международните води. [2]
Конвенцията влиза в сила на 30 септември 1962.[3] Конвенцията въвежда четири гаранции върху свободата на открито море: (1) Свобода на корабоплаването (2) Свобода на риболова [4], (3) свобода за полагане на кабели и тръбопроводи и (4) Cвобода за прелитане над открито море.
Зоните включени в съвкупността открито море са обособени и от други международни договори. Към 2013, конвенцията от 1958 е ратифицирана от 63 държави.[5]
Все още обаче съществуват териториални диспути за морски акватории, които не са напълно изяснени като например между Китай и Виетнам за залива Тонкин[6],
спорове между Перу и Чили
[7], и други.
Освен в международното морско право, терминът открито море се използва в литературата, в специализирания и разговорен език, и е обект на честа метафорична употреба. В най-широк смисъл, открито море е акватория извън видимост с невъоръжено око на очертанията на крайбрежието.