Островна дъга
From Wikipedia, the free encyclopedia
Островната дъга представлява дълга верига от активни вулкани с интензивна сеизмична активност, разположена по дължина на конвергиращи (сходящи) граници на тектонски плочи. Повечето островни дъги са съставени от океанска кора и са резултат от спускането на литосферата в мантията в зони на субдукция. Те са основният начин, по който се постига континентално нарастване.[1]
Островните дъги могат да бъдат активни или неактивни, в зависимост от сеизмичността им и наличието на вулкани. Активните дъги включват хребети от млади вулкани със свързаната с тях дълбока сеизмична зона. Те имат отличителна извита форма, верига от активни или угаснали вулкани, дълбока океанска падина и голяма отрицателна аномалия на Бугер откъм изпъкнала страна на вулканичната дъга. Положителната гравитационна аномалия при вулканичните дъги се интерпретира от много експерти като резултат от наличието на плътни магмени скали под дъгата. Междувременно, неактивните дъги са островни вериги, съдържащи по-стари магмени и пирокластични скали.[2]
Извитата форма на много вулканични вериги и ъгълът на спускане на литосферната плоча са свързани.[3] Ако океанската част от плочата е представена от океанско дъно откъм изпъкналата страна на дъгата, а зоната на огъване се намира под океанската падина, тогава огънатата част на плочата съвпада приблизително със зоната на Вадати-Бениоф под повечето дъги.