Освалд Шпенглер
From Wikipedia, the free encyclopedia
From Wikipedia, the free encyclopedia
Освалд Шпенглер (на немски: Oswald Spengler) е германски философ и историк, един от основоположниците на философията на културата.
| Освалд Шпенглер Oswald Spengler | |
| германски философ | |
 | |
| Роден |
Бланкенбург, Германия |
|---|---|
| Починал |
Мюнхен, Германия |
| Погребан | Мюнхен, Федерална република Германия |
| Националност |  Германия |
| Учил в | Хале-Витенбергски университет Хумболтов университет на Берлин Мюнхенски университет |
| Философия | |
| Регион | Западна философия |
| Епоха | Философия на XX век |
| Интереси | Философия на историята |
| Текстове | „Залезът на Запада“ |
| Повлиян | |
| Повлиял | |
| Научна дейност | |
| Област | история |
| Семейство | |
| Съпруга | няма |
| Подпис |  |
| Освалд Шпенглер в Общомедия | |
Роден е на 29 май 1880 година в Бланкенбург, Германия. Завършва престижната гимназия „Латина“ в Хале, където изучава латински, старогръцки, както и основните европейски езици. Още в ученическите си години изпитва увлечение към математиката, а също и към историята и философията. Особено силно влияние върху него оказват идеите и творчеството на Фридрих Ницше.
След завършване на гимназия постъпва в Естествено-математическия факултет на университета в Хале. Известно време учи и в Мюнхенския университет, а по-късно специализира в Сорбоната. След завършване на образованието си защитава докторска дисертация върху древногръцкия мислител Хераклит.
През 1908 г. започва работа като учител в Хамбург. Скоро след това се премества в Мюнхен.
В периода 1918 – 1922 г. от печат излизат двете части от неговото най-значимо произведение „Залезът на Запада“ (Der Untergang des Abendlandes),[1] което му носи световна слава. В него той излага своята теория за културно-историческия процес.
През 20-те години на XX век Шпенглер работи върху голямо философско съчинение, но не го завършва. В другите свои произведения той осмисля промените в историческото развитие на света след войната и очертава песимистичен образ на бъдещото на Европа. Шпенглер изразява открито презрението си към демокрацията и критикува пороците на тогавашното общество. Първоначално възлага надежди на Хитлер, но впоследствие отношенията му с националсоциалистите се усложняват и той се отвращава от нацизма.
„Залезът на Запада“ е историческо произведение, синтез на политикономия, политика, наука, математика, скулптура и музика. Шпенглер прилага към явленията на културата използвания преди него от Гьоте морфологичен метод за естествените науки. Книгата описва различните значими култури в човешката история, които са подобни на биологичните организми: те се раждат, развиват, угасват и умират. Философът разграничава 8 главни културни формации и три главни естетически нагласи в Европейската култура: аполонова, магическа и фаустовска. Според него историята се развива циклично и е лишена от смисъл. Всяка култура е предопределена от своето наследство, своите ценности и чувството за съдбовност.
Други известни негови произведения са „Прусачество и социализъм“ (Preußentum und Sozialismus) и „Човекът и техниката“ (Der Mensch und die Technik). В „Прусачество и социализъм“ Освалд Шпенглер разглежда два вида социализъм: германски социализъм на подчиненост и единност на нацията зад обща идея, и английски социализъм, изобретен от Маркс, който дълги години живее в Лондон, Великобритания, почиващ на класово разделение. Освен това Шпенглер излага принципните различия между манталитета на прусака и англичанина – англичанинът разполага с практическа свобода, която го превръща вътрешно в духовен роб, цивилното му облекло изразява унификация на съвестта му, за него съществува единствено лично действие, не и лично мислене и при него е най-вече налице стадното чувство и пиратският инстинкт, въплътени в икономическата му система, почиваща на търговия. У немеца, в противовес на това, е налице подчиненост и градация според чина, а не според богатството и за него е толкова обидно да приема нареждане от по-низшестоящ, колкото за англичанина – от по-малко заможен.
Партийната система с нейните дрязги и фрагментираност Шпенглер също счита за английски прийом, гибелен за немския дух.[2]
Освалд Шпенглер е вдъхновил многобройни автори: Томас Ман, Емил Чоран, Мартин Хайдегер, Лудвиг Витгенщайн, Реймон Арон, Арнолд Тойнби и други.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
