From Wikipedia, the free encyclopedia
Орхонската писменост е азбука, използвана от гьоктюрките през 8 век, след което е изместена от уйгурската азбука. Надписи на тази азбука са открити в долината на река Орхон в Североизточна Монголия. Предназначена е за старотюркския език, използван от гьоктюрките в онази епоха.[1] Това е най-старата писменост, използвана от тюрките в Централна Азия.
Орхонска писменост | |
Думата Тенгри, записана с Орхонско писмо | |
Информация | |
---|---|
Езици | Старотюркски език |
Създаден | VI век |
Орхонска писменост в Общомедия |
Орхонската писменост има само 4 гласни букви, представящи 9 гласни звука, и 34 съгласни букви, представящи 21 съгласни звука.
Тя може би еволюира от некурсивна форма на согдийската азбука. Вариант на орхонската писменост е енисейската азбука, наричана още сибирски руни. Така наречените прабългарски руни също произлизат от орхонските, което се приема в науката поради сходството в типографията, въпреки че използваният език показва много различия.[2] В модерната лингвистика се приема, че прабългарският език спада към подгрупата на огурските езици.[3]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.