Оперон
From Wikipedia, the free encyclopedia
В генетиката, оперонът е функционална единица от ДНК молекулата, съдържаща „пакет“ от гени под контрола на един-единствен регулаторен сигнал, наречен промотор.[1][2] Структурните гени от един оперон се транскрибират заедно в матрична РНК и се транслират заедно в цитоплазмата. Възможно е първичния РНКов транскрипт да претърпи транс-сплайсинг при което се получават няколко моноцистолични мРНКи, които се транслират отделно и кодират различен протеин.
Първоначално се смята, че опероните са характерни единствено за прокариотите, но откакто са открити първите оперони при еукариоти през началото на 90те[3][4] се трупат все повече доказателства, че те са по-често срещани отколкото се предполагаше по-рано.[5]