Оперативна съвместимост
From Wikipedia, the free encyclopedia
Оперативна съвместимост (на английски: interoperability) е свойството на различни системи или организации да работят съвместно. Терминът се използва по-често в чисто технически смисъл, но има и по-широка употреба, при която се отчитат социални и политически фактори, влияещи на функционирането на организациите.
Американският Институт на електро и електронните инженери (IEEE – Institute of Electrical and Electronic Engineers) дава следната дефиниция на понятието:
способността на две или повече системи или компонента да обменят информация и да използват тази информация (the ability of two or more systems or components to exchange information and to use the information that has been exchanged).[1]
Пътищата за постигане на оперативна съвместимост в технически смисъл са следните: чрез подходящо проектиране на продуктите, чрез партньорство между компаниите в съответния промишлен сектор и в професионалните среди, чрез осигуряване на достъп до технологии и патенти и чрез прилагането на стандарти.