Окулус
From Wikipedia, the free encyclopedia
Окулус (на латински: oculus – озн.: „око“) или опейон (на гръцки: ὀπαῖον – озн.: отвор за дим; също опайон, опеон) е кръгъл отвор в най-високата точка – центъра – на купол или покрив.[1] Опейонът е познат още в древността, където е служил за изпускането на дима от огнището в помещението,[2] а по-късно е придобил символично значение и станал характерен за византийската и неокласическата архитектура. Известен е също като волско око (от френски: œil-de-boeuf).[3]