Общност на нациите
From Wikipedia, the free encyclopedia
Общността на нациите (на английски: Commonwealth of Nations), наричана в миналото и Британска общност, е международна организация, включваща 55 вече независими държави, които са били част от Британската империя (с изключение на Мозамбик и Руанда). Основната цел на Общността е да създава атмосфера на икономическо сътрудничество между членуващите държави, както и разпространението на демокрацията и ефективното управление.
- Не бива да се бърка с Общност на независимите държави или с Общество на народите.
Общност на нациите Commonwealth of Nations | |
Информация | |
---|---|
Тип | международна |
Основана | Декларация Балфур (18 ноември 1926) Уестминстърски статут (11 декември 1931) Лондонска декларация (28 април 1949) |
Седалище | Лондон |
Езици | английски |
Ръководител | Чарлз III (глава на общността) Патриша Скотланд (генерален секретар) |
Членове | 55 държави |
Сайт | thecommonwealth.org |
Общност на нациите в Общомедия |
Държавите от Общността на нациите си сътрудничат в общата рамка на ценности и цели, описани в Сингапурската декларация.[1] Те включват подкрепата на демокрацията, правата на човека, правовата държава, индивидуалната свобода, егалитаризма, свободната търговия, мултилатерализма и световния мир.[2] Общността не е политически съюз, а междуправителствена организация, в рамките на която на равни начала съжителстват страни с различно обществено, политическо и стопанско устройство.
Общността на нациите осъществява своята дейност чрез постоянния Секретариат на Общността, оглавяван от генерален секретар, и чрез провежданите на всеки две години срещи на държавните и правителствени ръководители на страните членки. Символ на свободното сдружаване на държавите от Общността е главата на Общността, церемониална длъжност, изпълнявана от крал Чарлз III, който в същото време е и държавен глава на 15 от членуващите в организацията държави.
С Общността на нациите са свързани и няколко неправителствени организации, финансирани от междуправителствената Фондация на Общността. Една от тях организира Игрите на Общността, най-популярната проява на Общността на нациите.[3] Тези организации заздравяват споделяната от страните в Общността култура, обхващаща области като спорт,[4] литературно наследство и политически и правни практики. По тези причини страните от Общността не се смятат „чужди“ една на друга[5] и дипломатическите им мисии в други държави от Общността се наричат „върховни комисарства“, а не „посолства“.