Хасково (община)

Община Хасково се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Хасково.

Вижте пояснителната страница за други значения на Хасково.

---

Хасково (община) 41.933, 25.567
Герб
Общи данни
Област	Област Хасково
Площ	739.8 km²
Население	95 832 души
Адм. център	Хасково
Брой селища	37
Сайт	haskovo.bg
Управление
Кмет	Станислав Дечев (ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет	41 съветници ГЕРБ (17) ДПС (11) Глас народен (3) Синя България (3) БЪЛГАРИЯ НА РЕГИОНИТЕ (2) Възраждане (2) БСП (1) ПП-ДБ (1) ИТН (1)
Хасково (община) в Общомедия

Топографска карта на община Хасково.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на област Хасково. С площта си от 739,796 km² заема 2-ро място сред 11-те общини на областта, което съставлява 13,37% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Минерални бани;
• на север – община Димитровград;
• на североизток – община Симеоновград;
• на изток – община Харманли;
• на югоизток – община Стамболово;
• на югозапад – община Кърджали и община Черноочене, област Кърджали.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ изцяло попада в северните, ниски части на Източните Родопи.

В южните и югозападните райони на община Хасково са разположени северните склонове на източнородопския рид Чуката. На 3 km западно от село Големанци, на границата с Община Кърджали се намира най-високата точка на общината връх Каратепе 613 m.

В източния район на общината, южно от долината на Харманлийска река е разположена западната част на друг по-нисък източнородипски рид – Хухла. Неговата максимална височина връх Хухла 352,8 m се намира на 2 km южно от село Брягово.

Останалите райони на община Хасково имат хълмист релеф и се заемат от Хасковската хълмиста област.

Минималната височина на община Хасково от 86 m н.в. се намира в коритото на река Марица, на границата с община Симеоновград, източно от село Нова Надежда.

Води

В най-северната част на общината, от запад на изток, по границата с община Димитровград, на протежение от 6 km протича част от средното течение на река Марица.

Основна водна артерия в общината е Харманлийска река (90 km). Реката навлиза в община Хасково северозападно от село Николово, като излива водите си в големия язовир Тракиец. След изтичането си от язовира завива на изток и до село Малево протича в тясна и плитка долина през Хасковската хълмиста област. След Малево продължава на североизток, а след село Стойково отново на изток, като заобикаля рида Хухла от северозапад и север в долина с десни стръмни и леви полегати склонове. На 3 km североизточно от село Брягово напуска пределите на община Хасково и навлиза в община Харманли и там се влива отдясно в река Марица. Площта на водосборния ѝ басейн е 956 km², което представлява 1,8% от водосборния басейн на река Марица. На територията на община Хасково Харманлийска река получава трите си най-големи притока:

– Бързей. Тя протича през общината с най-долното си течение през село Корен, след което завива на север-северозапад и източно от село Малево се влива отдясно в Харманлийска река;

– Хасковска река (45 km). Реката извира на територията на община Минерални бани. Западно от село Въгларово навлиза в община Хасково като протича през Хасковската хълмиста област в плитка алувиална долина. До град Хасково тече на североизток, а след това до устието си – на изток. Влива се отляво в Харманлийска река, на 148 m н.в., на 1,6 km югозападно от село Стойково. Площта на водосборния ѝ басейн е 179 km², което представлява 18,7% от водосборния басейн на Харманлийска река;

– Узунджовска река (21 km). Тя извира под името Хандере на 179 m н.в. в непосредствена близост до шосето Хасково – Димитровград. Тече в посока изток-югоизток в широка алувиална долина, с малък надлъжен наклон, между Хасковския (на юг) и Узунджовския рид (на север) в Хасковската хълмиста област. Преди устието си образува къс и красив пролом. Влива се отляво в Харманлийска река, на 137 m н.в., на 2,4 km североизточно от село Брягово. Площта на водосборния ѝ басейн е 81 km², което представлява 8,47% от водосборния басейн на Харманлийска река.

Население

Движение на населението (1934 – 2015)

Хасково
година	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2011	2015
население	14 191	15 067	26 516	27 435	38 812	57 777	75 259	87 847	80 773	80 303	76 397	72 336

Данни от преброяването на НСИ от 15.03.2015 г. ^[1]

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	94 156	63 963	16 890	3859	460	886	8098	100.00	67.93	17.94	4.10	0.49	0.94	8.60
Хасково	76 397	54 869	12 507	691	400	709	7221	Хасково	71.82	16.31	0.90	0.52	0.92	9.45
Войводово	1200	189	643	316			50	Войводово	15.75	53.58	26.33			4.16
Узунджово	1778	1188	37	517	3	14	19	Узунджово	66.81	2.08	29.07	0.16	0.78	1.06
Малево	1179	1116	8	11	8	6	30	Малево	94.65	0.67	0.93	0.67	0.50	2.54
Криво поле	911	420	4	392	25	4	66	Криво поле	46.10	0.43	43.02	2.74	0.43	7.24
Стамболийски	850	381	111	262	0	0	96	Стамболийски	44.82	13.05	30.82	0.00	0.00	11.29
Динево	719	333	3	373			7	Динево	46.31	0.41	51.87			0.97
Конуш	695	444	4	241	0	3	3	Конуш	63.88	0.57	34.53	0.00	0.43	0.43
Въгларово	664	456	137	5			64	Въгларово	68.67	20.63	0.75			9.63
Книжовник	590	519	8	18			35	Книжовник	87.96	1.35	3.05			5.93
Гарваново	516	407	3	100	0	0	6	Гарваново	78.87	0.58	19.37	0.00	0.00	1.16
Тракиец	530	196	288	0			40	Тракиец	36.98	54.33	0.00			7.54
Долно Големанци	490	6	461	20			1	Долно Големанци	1.22	94.08	4.08			0.20
Мандра	477	324	3			103	42	Мандра	67.92	0.62			21.59	8.80
Клокотница	472	397	32	3			34	Клокотница	84.11	6.77	0.63			7.20
Орлово	472	300	122	5			44	Орлово	63.55	25.84	1.05			9.32
Нова Надежда	467	305	0	152			7	Нова Надежда	65.13	0.00	32.54			1.49
Текето	463	4	431	23	0	5	0	Текето	0.86	93.08	4.96	0.00	1.07	0.00
Брягово	462	153	0	251	3	0	55	Брягово	33.11	0.00	54.32	0.64	0.00	11.90
Елена	443	282	132	0			24	Елена	63.65	29.79	0.00			5.41
Козлец	440	35	321	15			68	Козлец	7.95	72.95	3.40			15.45
Големанци	434	5	428	0			0	Големанци	1.15	98.61	0.00			0.00
Корен	406	193	17	115	0	3	78	Корен	47.53	4.18	28.32	0.00	0.73	19.21
Маслиново	404	89	174	138			2	Маслиново	22.02	43.06	34.15			0.49
Широка поляна	321		309	9	0		2	Широка поляна		96.26	2.80	0.00		0.62
Гълъбец	302		282				13	Гълъбец		93.37				4.30
Александрово	293	289	0	0			0	Александрово	98.63	0.00	0.00			0.00
Подкрепа	250	206		35	0		8	Подкрепа	82.40		14.00	0.00		3.20
Зорница	249	0	175	0			73	Зорница	0.00	70.28	0.00			29.31
Николово	249	231	5	8	5	0	0	Николово	92.77	2.00	3.21	2.00	0.00	0.00
Долно Войводино	226	66	90	67			2	Долно Войводино	29.20	39.82	29.64			0.88
Манастир	222	130	82	8	0	0	2	Манастир	58.55	36.93	3.60	0.00	0.00	0.90
Стойково	179	177		0	0		1	Стойково	98.88		0.00	0.00		0.55
Горно Войводино	177	28	69	79	0	0	1	Горно Войводино	15.81	38.98	44.63	0.00	0.00	0.56
Родопи	120	111		3	0		4	Родопи	92.50		2.50	0.00		3.33
Любеново	89	89	0	0	0	0	0	Любеново	100.00	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00
Момино	20	19	0	0			0	Момино	95.00	0.00	0.00			0.00

Населени места

Общината има 37 населени места с общо население от 81 342 жители към 7 септември 2021 г.^[3]

Списък на населените места в община Хасково, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Александрово	258	21,601	Куруджиево, Княз Александрово	Любеново	73	9,747	Гюнелии
Брягово	405	27,037	Тремезлии	Малево	1106	32,503	Теке кьой
Войводово	945	15,830	Паша кьой	Манастир	220	8,696	Хасарлоба, Мънастир
Въгларово	579	22,909	Кюмюрджии, Въгларево	Мандра	378	17,098
Гарваново	531	39,082		Маслиново	488	10,353	Яхалии
Големанци	337	20,700	Бей кьой	Момино	13	-	Казъ махле, в з-щето на с. Криво поле
Горно Войводино	164	4,982	Читаклар атик, Горен читак	Николово	211	26,141	Ески кьой, Старо село
Гълъбец	263	8,243	Гювенчлер	Нова Надежда	444	16,527	Гердима, Надежда, Княгиня Надежда
Динево	579	33,284	Чамурлии	Орлово	421	14,934	Мусталии
Долно Войводино	223	8,136	Читаклар джедит, Долен читак	Подкрепа	198	11,188	Гювендиклии
Долно Големанци	405	-	Долна махала, в з-щето на с. Големанци	Родопи	94	12,304
Елена	368	47,164	Джефарджа	Стамболийски	695	17,009	Синеджик, Кириловец
Зорница	263	8,763	Айдормуш	Стойково	177	10,713	Дуралии
Клокотница	451	16,678	Семихча	Текето	266	3,252	Осман баба текеси
Книжовник	570	18,689	Идебик	Тракиец	426	19,856	Елехча
Козлец	409	8,698	Кочашлии	Узунджово	1699	55,022
Конуш	654	20,249	Татар кьой олу дере	Хасково	65829	95,182
Корен	267	8,528	Кютюклии	Широка поляна	256	8,608	Алан махле
Криво поле	677	39,090	Иробас	ОБЩО	81342	739,796	2 населени места са без землища

Административно-териториални промени

• през 1889 г. – заличено е с. Баяс факъ (Баъ сакъ) без административен акт поради изселване;
• през 1893 г. – заличено е с. Фъртлии (Фъртли) без административен акт поради изселване;
• през 1900 г. – заличено е с. Гидиклии без административен акт поради изселване;
• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Али бей кьой на с. Болярово;

– преименува с. Тремезлии на с. Брягово;

– преименува с. Паша кьой на с. Войводово;

– преименува с. Кюмюрджии на с. Въгларево;

– преименува с. Гювенчлер на с. Гълъбец;

– преименува с. Чамурлии на с. Динево;

– преименува с. Джефарджа на с. Елена;

– преименува с. Синеджик (Синиджик) на с. Кириловец;

– преименува с. Семихча на с. Клокотница;

– преименува с. Идебик на с. Книжовник;

– преименува с. Куруджиево (Коруджии) на с. Княз Александрово;

– преименува с. Кочашлии на с. Козлец;

– преименува с. Татар кьой олу дере (Олу дере Татар кьой) на с. Конуш;

– преименува с. Кютюклии на с. Корен;

– преименува с. Иробас на с. Криво поле;

– преименува с. Гюнелии на с. Любеново;

– преименува с. Теке кьой на с. Малево;

– преименува с. Казъ махле (Къз махле) на с. Момино;

– преименува с. Хасарлоба на с. Мънастир;

– преименува с. Гердима на с. Надежда;

– преименува с. Мусталии на с. Орлово;

– преименува с. Гювендиклии на с. Подкрепа;

– преименува с. Ески кьой на с. Старо село;

– преименува с. Дуралии на с. Стойково;

– преименува с. Елехча (Елесча) на с. Тракиец;

– преименува с. Алан махле на с. Широка поляна;

• Указ № 789/обн. 24.11.1921 г. – признава н.м. Горна махла (от с. Брягово) за отделно населено място – с. Родопи;
• Указ № 118/обн. 12.04.1924 г. – отделя н.м. Средна (Турска) от с. Брягово и я присъединява като квартал на с. Родопи;
• през 1926 г. – осъвременено е името на с. Мънастир на с. Манастир без административен акт;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Читаклар джедит (Читаклар ени) на с. Долен читак;
• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Бей кьой на с. Големанци;

– преименува с. Читаклар атик (Читаклар ески) на с. Горен читак;

– преименува с. Айдормуш на с. Зорница;

– преименува с. Яхалии (Яхяли) на с. Маслиново;

– преименува с. КОсман баба текеси на с. Текето;

• МЗ № 1966/обн. 16.11.1935 г. – преименува с. Горен читак на с. Горно Войводино;

– преименува с. Долен читак на с. Долно Войводино;

• МЗ № 1689/обн. 27.11.1937 г. – преименува с. Надежда на с. Княгиня Надежда;
• МЗ № 6628/обн. 29.11.1946 г. – преименува с. Княгиня Надежда на с. Нова Надежда;
• МЗ № 1190/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Кириловец на с. Стамболийски;
• МЗ № 2127/обн. 13.05.1947 г. – преименува с. Княз Александрово на с. Александрово;
• Указ № 663/обн. 29.12.1950 г. – преименува с. Старо село на с. Николово;
• през 1956 г. – уточнено е името на с. Въгларево на с. Въгларово без административен акт;
• Указ № 267/обн. 21.03.1969 г. – заличава с. Болярово и го присъединява като квартал на гр. Хасково;
• Указ № 2932/обн. 30.09.1983 г. – отделя 12 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Минерални бани с административен център с. Минерални бани;

– отделя 26 населени места с техните землища от община Хасково и създава нова община Стамболово с административен център с. Стамболово;

• Указ № 220/обн. 22.08.1991 г. – признава н.м. Долна махала (от с. Големанци) за отделно населено място – с. Долна махала;
• Указ № 237/обн. 01.07.1997 г. – преименува с. Долна махала на с. Долно Големанци.

Транспорт

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 43 km.

• В най-североизточната част на общината, през землището на село Нова Надежда, на протежение от 4,6 km – участък от трасето на жп линията София – Пловдив – Свиленград;
• През средата на общината, от север на юг, на протежение от 38,4 km – участък от трасето на жп линията Русе – Горна Оряховица – Стара Загора – Димитровград – Подкова.

През общината преминават частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 143,3 km:

• участък от 7,7 km от автомагистрала Марица (от km 46,4 до km 54,1);
• участък от 31,9 km от Републикански път I-5 (от km 285,7 до km 317,6);
• участък от 32,3 km от Републикански път I-8 (от km 292,3 до km 324,6);
• началният участък от 16,9 km от Републикански път III-505 (от km 0 до km 16,9);
• последният участък от 13,3 km от Републикански път III-507 (от km 26,2 до km 39,5);
• началният участък от 16,3 km от Републикански път III-805 (от km 0 до km 16,3);
• началният участък от 5,1 km от Републикански път III-5009 (от km 0 до km 5,1);
• началният участък от 2,9 km от Републикански път III-5074 (от km 0 до km 2,9);
• началният участък от 16,9 km от Републикански път III-8007 (от km 0 до km 16,9).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-64. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-76. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. www.nsi.bg
2. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
3. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

• Мичев, Николай, „Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004“, С. 2005 г.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Хасково
• ((bg)) Официален сайт
• Сайтове за Хасково (община) в архивно копие на проект „Отворена директория“