община в област Бургас From Wikipedia, the free encyclopedia
Община Несебър се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Бургас.
Несебър | |
Общи данни | |
---|---|
Област | Бургас |
Площ | 420,44 km² |
Население | 29 333 души |
Адм. център | Несебър |
Брой селища | 14 |
Сайт | nessebarinfo.com |
Управление | |
Кмет | Николай Димитров (независим политик; 2007) |
Общ. съвет | 21 съветници
|
Несебър в Общомедия |
Общината обхваща най-североизточната част на област Бургас. С площта си от 420,443 km² заема 9-о място сред 13-те общини на областта, което съставлява 5,43% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
В територията на община Несебър се разграничават три зони: крайбрежна, равнинна и планинска. Близо 3/4 от територията на общината се заема от най-източните части на Източна Стара планина, съответно Еминска планина с най-висока точка връх Гьозтепе (520 m), разположен на около 5 – 6 km на север-северозапад от село Кошарица. Останалата, южна и югозападна част на общината, е равнинна и се заема от широката и плоска долина на Хаджийска река и притокът ѝ Бяла река.
Водите са морски, подпочвени и речни. Цялата територия на общината попада към Черноморския водосборен басейн. Основните реки са две: на юг Хаджийска река с левия си приток Бяла река и на север, по границата с област Варна – река Двойница с десния си приток Курудере. На Хаджийска река, северозападно от село Тънково е изграден големия язовир „Порой“, водите на който се използват предимно за напояване.
Климатът е умерено-континентален, а по крайбрежието е с морско влияние. Почвите са предимно канелено горски.
Плажните ресурси на общината са сред най-големите на българското черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка с общ капацитет 139 450 плажни места. Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната отраслова структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт.
Пясъчните дюни са образувания с млад еволюционен процес и с много малко съдържание на свързващи вещества, поради което цялостният почвено-растителен комплекс е изключително крехка екосистема, която лесно се наранява и разпада.
Пясъчните дюни в землището на Несебър са 5 на брой – с обща площ около тях 10 хектара. Там върху специфична екологична среда в продължение на векове са възникнали растителни формации от изключително редки храстови, цветни и тревни видове. Те са представители на така наречената псамофитна (пясъчна) флора, но някои от тях вече са в „Червената книга“ на България. Сред тях са: пясъчна лилия, равенски ериантус, морски ветрогон и морски ранилист. Освен тези характерни за дюните и пясъчните територии растения, има още редица красиви и интересни видове. Те също създават специфичен облик на отделните местности и са интересни за ботаниците. Сред тях са пясъчен мак, жълт пясъчен лен, пясъчна дзука, марзденията и други.
Дюните край Несебър са обявени за природна забележителност още през 1976 г. от тогавашното Министерство на горите. По-късно пясъчните образувания влизат и в регистъра и кадастъра на природните феномени, изготвен по искане на Екоминистерството през 2001 г.[1]
Общината се състои от 14 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[2]
Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) | Населено място | Пребр. на населението през 2021 г. | Площ на землището (в км2) | Забележка (старо име) |
Баня | 175 | 65,177 | Оризаре | 1442 | 32,157 | Бараклии (до 1934 г.) | |
Гюльовца | 903 | 25,425 | Паницово | 65 | 26,451 | Алчак дере (до 1887 г.) | |
Емона | 30 | 35,340 | Емине (до 1934 г.) | Приселци | 48 | 20,234 | Ени кьой (до 1934 г.) |
Козница | 7 | 8,958 | Караманджа (до 1934 г.) | Равда | 2463 | 11,402 | |
Кошарица | 1299 | 48,478 | Къшла дере (до 1934 г.) | Раковсково | 79 | 19,855 | Куру дере, Раково (до 1886 г.) |
Несебър | 11 236 | 31,852 | Месемврия (до 1934 г.) | Свети Влас | 2788 | 36,125 | Свети Влас (до 1960 г. и от 1993 г.), Влас (от 1960 г. до 1993 г.) |
Обзор | 2023 | 36,779 | Гьозекен (до 1934 г.), Козякград (от 1934 г. до 1935 г.) | Тънково | 1202 | 22,210 | Индже кьой (до 1934 г.) |
Население на община Несебър през годините, според оценки на Националният статистически институт:[4]
Година | Население |
2010 | 26 692 |
2011 | 23 145 |
2012 | 23 634 |
2013 | 24 481 |
2014 | 25 729 |
2015 | 26 920 |
2016 | 27 273 |
2017 | 27 392 |
2018 | 27 879 |
2019 | 28 968 |
2020 | 29 814 |
2021 | 30 721 |
2022 | 25 515 |
Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на Националният статистически институт:[4]
Година | Численост | Година | Средно на 1000 души (в %) | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Живородени | Починали | Прираст | Раждаемост | Смъртност | Естествен прираст | ||
2008 | 307 | 296 | 11 | 2008 | 12.7 | 12.3 | 0.4 |
2009 | 353 | 264 | 89 | 2009 | 14.2 | 10.6 | 3.6 |
2010 | 326 | 269 | 57 | 2010 | 12.2 | 10.1 | 2.1 |
2011 | 290 | 283 | 7 | 2011 | 12.5 | 12.2 | 0.3 |
2012 | 313 | 291 | 22 | 2012 | 13.2 | 12.3 | 0.9 |
2013 | 318 | 287 | 31 | 2013 | 13.0 | 11.7 | 1.3 |
2014 | 329 | 279 | 50 | 2014 | 12.8 | 10.8 | 2.0 |
2015 | 331 | 265 | 66 | 2015 | 12.3 | 9.8 | 2.5 |
2016 | 272 | 292 | -20 | 2016 | 10.0 | 10.7 | -0.7 |
2017 | 251 | 322 | -71 | 2017 | 9.2 | 11.8 | -2.6 |
2018 | 271 | 272 | -1 | 2018 | 9.7 | 9.8 | -0.1 |
2019 | 269 | 305 | -36 | 2019 | 9.3 | 10.5 | -1.2 |
2020 | 235 | 319 | -84 | 2020 | 7.9 | 10.7 | -2.8 |
2021 | 212 | 426 | -214 | 2021 | 6.9 | 13.9 | -7.0 |
2022 | 212 | 372 | -160 | 2022 | 8.3 | 14.6 | -6.3 |
Прираст на населението през годините, според данни на НСИ:
Естествен прираст на населението | Механичен прираст на населението | Прираст на населението | |
2012 | 22 | 467 | 489 |
2014 | 50 | 1198 | 1248 |
Миграция на населението през годините, според данни на НСИ:
Заселени | Изселени | Механичен прираст | |
2012[5] | 1030 | 563 | 467 |
2014 | 1888 | 690 | 1198 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 1992 г.:[6]
Етническа група | Численост | Дял (в %) |
Общо | 18 871 | 100.00 |
Българи | 17 614 | 93.33 |
Турци | 738 | 3.91 |
Цигани | 307 | 1.62 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[6]
Етническа група | Численост | Дял (в %) |
Общо | 19 113 | 100.00 |
Българи | 17 081 | 89.36 |
Турци | 985 | 5.15 |
Цигани | 453 | 2.37 |
Не се самоопределят | 372 | 1.94 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[7]
Населено място | Численост | Населено място | Дял (в %) | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Общо | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | Българи | Турци | Цигани | Други | Не се самоопределят | Не отговорили | ||
Общо | 22 348 | 18 367 | 1240 | 565 | 199 | 140 | 1837 | 100.00 | 82.18 | 5.54 | 2.52 | 0.89 | 0.62 | 8.21 |
Несебър | 10 143 | 8845 | 386 | 31 | 82 | 35 | 764 | Несебър | 87.20 | 3.80 | 0.30 | 0.80 | 0.34 | 7.53 |
Свети Влас | 2691 | 2246 | 40 | 10 | 48 | 11 | 336 | Свети Влас | 83.46 | 1.48 | 0.37 | 1.78 | 0.40 | 12.48 |
Обзор | 2117 | 1948 | 19 | 18 | 11 | 4 | 117 | Обзор | 92.01 | 0.89 | 0.85 | 0.51 | 0.18 | 5.52 |
Равда | 2088 | 1931 | 10 | 133 | Равда | 92.48 | 0.47 | 6.36 | ||||||
Оризаре | 1466 | 892 | 23 | 439 | 15 | 75 | 22 | Оризаре | 60.84 | 1.56 | 29.94 | 1.02 | 5.11 | 1.50 |
Кошарица | 1219 | 844 | 69 | 20 | 271 | Кошарица | 69.23 | 5.66 | 1.64 | 22.23 | ||||
Тънково | 1148 | 652 | 423 | 13 | 14 | 3 | 43 | Тънково | 56.79 | 36.84 | 1.13 | 1.21 | 0.26 | 3.74 |
Гюльовца | 1007 | 605 | 274 | 7 | 115 | Гюльовца | 60.07 | 27.20 | 0.69 | 11.42 | ||||
Баня | 207 | 188 | 18 | Баня | 90.82 | 8.69 | ||||||||
Раковсково | 104 | 73 | 0 | 16 | 0 | 0 | 15 | Раковсково | 70.19 | 0.00 | 15.38 | 0.00 | 0.00 | 14.42 |
Паницово | 65 | 63 | 0 | 0 | 0 | 0 | 2 | Паницово | 96.92 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 3.07 |
Приселци | 45 | 36 | 0 | 9 | 0 | 0 | 0 | Приселци | 80.00 | 0.00 | 20.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Емона | 37 | 33 | 1 | Емона | 89.18 | 2.70 | ||||||||
Козница | 11 | 11 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | Козница | 100.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 | 0.00 |
Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:[8][9][10][11][12]
Партия или сдружение | 2003 | 2007 | 2011 | 2015 | 2019 |
---|---|---|---|---|---|
Избирателна активност по време на изборите | 64,89 % | 77,88 % | 72,78 % | 73,06 % | 69,12 % |
Общ брой места | 21 | 21 | 21 | 21 | 21 |
Български социалдемократи | 2 | 4 | 5 | 6 | |
ПП „Море“ | 7 | 6 | 4 | ||
Местна коалиция „Нова алтернатива“ | 3 | ||||
ГЕРБ | 5 | 3 | 3 | ||
Местна коалиция „Съюз на свободните демократи“ (ССД, СДС, ВМРО – Българско национално движение) | 2 | ||||
БСП за България | 2 | ||||
Движение 21 | 1 | ||||
Сила | 3 | ||||
Коалиция „Българска социалистическа партия, Политически клуб „Тракия““ | 2 | ||||
Коалиция „Зора“ | 2 | ||||
Коалиция „Либерален съюз Несебър“ | 2 | ||||
Политически клуб „Тракия“ | 1 | 2 | |||
Коалиция „Ново начало и Синята коалиция с вас“ (Обединени демократични сили, ВМРО – Българско национално движение, Съюз на демократичните сили) | 1 | ||||
Коалиция „Местно обединение за разцвет и единство – Море“ (Зелена партия, Национално движение „Симеон Втори“, Български демократичен съюз „Радикали“) | 5 | ||||
Дела | 3 | ||||
Коалиция „Победа“ (Съюз на свободните демократи, Политически клуб „Тракия“) | 3 | ||||
Християнсоциален съюз | 2 | ||||
Коалиция „Либерално–демократичен съюз Несебър“, (Българска партия Либерали, Радикалдемократическа партия в България) | 2 | ||||
Атака | 2 | ||||
Ред, законност и справедливост | 2 | ||||
Либерален съюз | 5 | ||||
Българска социалистическа партия | 3 | ||||
Социалдемократическа партия | 2 | ||||
Костадин Георгиев Нищелков – Независим | 1 | ||||
Съюз на свободните демократи | 1 | ||||
Съюз на демократичните сили | 1 | ||||
Българска социалдемокрация | 1 | ||||
Обединен блок на труда | 1 | ||||
Политическо движение „Социалдемократи“ | 1 | ||||
Роден край | 1 | ||||
Национално движение „Симеон Втори“ | 1 | ||||
Федерация Царство България | 1 | ||||
Нова социалдемократическа партия 1990 | 1 |
Поземления фонд на общината е разпределен както следва: държавен фонд – 187007 дка, частна собственост са 126580 дка и общинска е собствеността върху 64832 дка. Най-голяма площ заемат горските територии 213597 дка, или 50,8% от площта на общината. Земеделските територии покриват площ от 177129 дка, а размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 115201 дка. Територията на населените места и други урбанизирани територии са с площ 20440 дка. Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 6919 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 416 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 1942 дка.
В съответствие с климатичните и почвени условия Община Несебър е с исторически традиции в лозарството и овощарството.
През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 82,3 km:
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.