село в община Несебър, обл. Бургас From Wikipedia, the free encyclopedia
Гюльовца е село в Югоизточна България. То се намира в община Несебър, област Бургас.
| Гюльовца | |
  Гюльовца  Гюльовца | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1149 души[1] (15 март 2024 г.) 45,2 души/km² |
| Землище | 25,425 km² |
| Надм. височина | 48 m |
| Пощ. код | 8249 |
| Тел. код | 055638 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 18469 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Несебър Николай Димитров (независим политик; 2007) |
| Кметство – кмет | Гюльовца Жельо Желев (МОРЕ) |
Селото се намира в полите на Източна Стара Планина, разположено е от южната страна на Дюленския проход, в долината на река Хаджийска. Пътят, минаващ през селото, е старият път между Бургас и Варна. В близост е язовир Порой. Намира се на 16 km от Слънчев бряг, на 21 km от общинския център Несебър и на 36 km от областния център Бургас.
В землището на Гюльовца през античността има укрепени селища и укрепителни съоръжения като част от отбранителната система по пътя Анхиало-Марционопол. На много места в землището на селото се среща късноантична и ранносредновековна керамика. Северно от Гюльовца се издига покрит с гора хълм – Калето, на който личат следите от крепост. Има предание, което е характерно за редица села по долно течение на Хаджийска река, че там се намират останките на древния град Чешнигер.
След Освобождението село Гюллелер възприема българското звучене Гюльовци, т.е. село на хора, които се занимават с рози (гюл).
През годините името на селото е изписвано по най-различен начин. Така например Константин Иречек в книгата си „Пътувания по България“ от 1883 г. записва името Гюлевца, което може да е поради липсващата в българската азбука буква ё.
Населението на Гюльовца е смесено. През 1890 г. в селото живеят 80 семейства, от които 30 са български. През следващите години част от мюсюлманското население се изселва и на негово място идват българи от планинските села и от други краища на страната. До 1928 г. в селото са настанени и оземлени бежански семейства от Източна Тракия. Сегашното население на село Гюльовца се състои предимно от преселници от двете, вече несъществуващи, села Рапица и с. Морско от м. Казанлъка (Местността Казанлъка= казан+лъка, намираща се в подножието на връх Еделвайс, известен още с имената Гьоз тепе и Погледец там, където е разположена сега радиорелейната и телевизионна станция „Слънчев бряг“. Върхът е разположен на старопланинското било, в най-източните склонове на планината), също и преселили се от околни села.
Жители
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]
| Численост | |
| Общо | 1007 |
| Българи | 605 |
| Турци | 274 |
| Цигани | 7 |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 115 |
Християнска. Има отделни ромски фамилии, които се определят като мюсюлмани.
Основното училище на селото, носещо името „Кирил и Методий“, обучава ученици от първи до седми клас. Според „Каталога на училищата в Княжество България“, намиращ се в Регионален музей град Бургас, училището е основано през 1870 г. В летописните книги на училището също са запазени документи, отразяващи някои от тези факти. Налични са две летописни книги – едната от 1926 г., другата от 1965 г. В тази от 1926 г. има прикрепена страница, на която в телеграфен стил са посочени имената на първите учители. Първи учител е бил даскал Стою (фамилия неизвестна). От 1870 г. до 1881 г. училището се помещава в къща, предоставена от Жеко Георгиев. След това Митьо Цонков подарява къща с двор, която е ползвана като училище до 1892 г. Броят на децата се увеличава и старото училище не ги побира.
Дарената от Митьо Цонков къща е продадена и с парите от продажбата и събраните средства за построяване на църква се изгражда ново училище. Даскал Слави Маринов дава названието на училището – „Св. св. Кирил и Методий“. Той става учител в село Гюльовци през 1887 г.
След войните подобренията в бита на селото дават положително отражение и жителите на селото започват отново да събират пари за църква. Историята се повтаря. В съществуващото училище децата учат до четвърто отделение, а в съседните села Горица и Оризаре има класни училища (прогимназии). Големите деца ходят на училище в Оризаре. Отново, вместо църква, се построява училище – по-голямо от предишното. Кмет на селото тогава е Стоян Димитров Балабана, а главен учител е Тодор Спасов Тодоров от село Врабево, Троянско.
Към селското читалище „Светлина“ са обособени фолклорни групи, в които взимат участие не само деца, но и по-възрастни жители. В района на училището се намира и ЦДГ „Усмивка“. В селото има и пенсионерски клуб „Детелина“. В новата сграда на кметството има медицински и зъболекарски кабинети и аптека. Там е и библиотеката.
Много години учителстват в селото Мильо Чуканов – участник в Септемврийското въстание и съпругата му Мара.
През нощта на 24 срещу 25 декември момчета и млади мъже се обличат в автентични носии и обикалят по къщите, спазвайки обичая коледуване. На следващата вечер цялото село се събира на хоро заедно с коледарите. Друг почитан празник е Лазаров ден.
Официален празник на село Гюльовца е 24 май, когато е и селският събор.
Други почитани празници са Бабин ден и Петльовден.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
