Община Крумовград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Quick Facts Общи данни, Област ...
Община Крумовград
Thumb
Thumb
Знаме
      
Герб
Герб
Общи данни
ОбластКърджали
Площ843.319 km²
Население18 334 души
Адм. центърКрумовград
Брой селища80
Сайтkrumovgrad.bg
Управление
КметСебихан Мехмед
(ДПС; 2003)
Общ. съвет29 съветници
Thumb
Община Крумовград в Общомедия
Close
Thumb
Топографска карта на община Крумовград.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в източната и югоизточната част на област Кърджали. С площта си от 843,319 km2 е най-голямата сред 7-те общините на областта, т.е. 26,27% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Крумовград е ниско планински и хълмист. Тя се намира изцяло в пределите Източните Родопи. Централните ѝ части са заети от голямото долинно разширение на река Крумовица (десен приток на Арда), където е разположен и общинският център град Крумовград.

На изток, юг и запад от него се простират части от три източнородопски рида. В южната част на община Крумовград и по границата с Република Гърция се намира рида Мъгленик, по билото на който преминава държавната ни граница. На нея, на около 5 km югозападно от село Горни Юруци се издига най-високият връх на рида и общината – Ветрен (1267 m). От главното било на рида на север се спускат къси и тесни странични малки ридове, между които в дълбоки долини протичат реките Крумовица и Бяла река и техните многобройни притоци.

В западната периферия на общината, западно от река Крумовица и северозападно от нейния най-голям приток река Кесебир (Вировица) се простират източните склонове на Стръмни рид, който завършва на север при долината на река Арда под името Бойник планина. Неговата максимална височина е едноименният му връх (960 m), разположен северозападно от село Рибино.

В източната половина на община Крумовград се простира от юг на север тритият източнородопски рид Ирантепе (Ирански рид), който започва в района на село Черничево и завършва на север със стръмни склонове до долината на река Арда. Неговата максимална височина е връх Ирантепе (Иранов връх, 817 m), разположен северно от село Перуника.

В коритото на Арда, на около 8 km източно от село Бряговец се намира най-ниската точка на общината – 153` m н.в.

Води

По северната граница на общината, на протежение от около 20 km преминава част от средното течение на река Арда. На нея, северно от село Студен кладенец е изградена преградната стена на язовир „Студен кладенец“, като в пределите на общината остава съвсем малка част от водното огледала на язовира непосредствено над стената.

Основни водни артерии на община Крумовград са река Крумовица и нейният ляв най-голям приток река Кесебир (Вировица), които отводняват над 2/3 от територията ѝ. Река Крумовица извира от рида Мъгленик, на границата с Гърция, южно от село Аврен и тече на север в дълбока и гориста долина. В района на град Крумовград образува голямо долинно разширение, което е заето от обширни обработваеми земи. След село Вранско долината ѝ отново става дълбока, на места каньоновидна между ридовете Ирантепе и Стръмни рид и се влива отляво в Арда източно от село Поточница, където отново образува малко долинно разширение. Нейни основни притоци на територията на общината са реките: леви притоци – Пазар дол (влива се при село Малко Каменяне), Егречка река (при село Малко Каменяне), Кесебир (Вировица, при село Скалак), Елбасандере (Ветрица, при град Крумовград), Кутлуджадере (при село Вранско), Дишкая дере (при село Стари чал); десни притоци – Големия дол (при село Девесилово), Градински дол (Бостандере, при село Малко Каменяне), Бююкдере (при село Рогач), Пандаклъдере (при село Хисар), Душундере (при село Джанка.

Останалата около 1/3 югоизточна част на общината попада в горния водосборен басейн на Бяла река (ляв приток на Луда река, от басейна на Арда). Тя води началото си също от рида Мъгленик, югоизточно от село Черничево, тече на север и малко преди да навлезе в община Ивайловград рядко завива на изток-югоизток. Тя както и нейните многобройни малки притоци протичат в много дълбоки долини със стръмни склонове.

Климат

Територията на община Крумовград попада в северната периферия на средиземноморското климатично влияние и се характеризира с преходно-средиземноморски климат. Средната годишна температура е 13,2 °C, с максимална температура 37,0 °C и минимална температура -16,0 °C. Зимите са сравнително меки, като дните със задържане на снежна покривка са 43, а лятото е продължително и горещо. Средната годишна сума на валежите е 52,1 л/м², която е около средните стойности, измерени в метеорологичните станции през 2001 г. Нископланинският релеф, отвореността през долината на река Крумовица на север, позволяват безпрепятственото нахлуване както на средиземноморски, така и на студени континентални въздушни маси, в резултат на това се получава твърде голямо разнообразие на климата.

Почви

Най-разпространени са канелените почви и кафявите планински почви, а по поречията на реките има алувиално-ливадни почви. Алувиално-ливадните почви се характеризират със средномощен хумусен слой и добро почвено плодородие. Подходящи са за отглеждане на зеленчуци и овощни култури, фъстъци, технически култури. Канелените и планинските горски почви са водопропускливи, характеризират се с маломощен хумусно-алувиален слой и са подходящи за отглеждането на топлолюбиви интензивни култури като слънчоглед, тютюн, лозя и трайни насаждения. В районите на разпространението им ерозионните процеси са засилени. За развитието на ерозия допринасят и относително голямото вертикално разчленение на релефа и обезлесяването на значителни участъци от горите.

Населени места

Общината има 80 населени места с общо население 16 909 жители към 7 септември 2021 г.[1]

More information Населено място, Население (2021 г.) ...
Списък на населените места в община Крумовград, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2021 г.)		 Площ на землището
km2		 Забележка (старо име) Населено място Население
(2021 г.)		 Площ на землището
km2		 Забележка (старо име)
Аврен27635,229Луличка17812,607Кадъ кьой
Багрилци7426,731АладжиларМалка Чинка953,683Ягбасан сягир
Бараци2046,710БаракларМалко Каменяне668,915Ташлъ сютлю дере
Благун266,942АйвалъМалък Девесил19811,339Дикили кайряк
Бойник417,582ЮрпекМетлика1026,272Мурад пашалар
Бряговец15830,791ГедиклерМорянци14510,288Дениз койлуч
Бук19716,403Алмалъ дереОвчари1526,553Чобан кьой
Вранско6485,600ХаджиларОрех3431,000
Голяма Чинка1947,568Якбасан кеберОрешари–6,760Козлуджа
Голям Девесил775,734Дикили ДжаферПадало712,645Конаджик
Голямо Каменяне19915,417Ташлъ ЧилингирПашинци3798,805Хюмет пашалар
Горна кула31611,034Баале БургасПелин5897,880Кара бейли
Горни Юруци5828,650Горно юруклерПеруника2911,175Демир кьой
Гривка857,834Коджа АхмедларПодрумче4314,837Дермен виран
Гулийка1454,300Невсе сипахлерПолковник Желязово6512,364Кара Демирлер
Гулия605,786Невсе ташлъПоточарка214-Ада Ибаилъ, в з-щето на с. Поточница
Девесилица457,346Дикили халуренПоточница23011,319Ада кьой
Девесилово15715,224Дикили каинлъкРаличево73-Рахман ходжа, в з-щето на с. Гривка
Джанка11814,047Дере кьойРибино4912,364Балък
Доборско489,676БакийлерРогач32110,411Юмер кьой
Долна кула11412,399Зиир БургасРучей275,418Сарп дере
Долни Юруци163,636Долно юруклерСамовила575,952Талашман дере
Дъждовник593,313Ямур бабаСбор–15,481
Егрек40225,728Синигер4511,057Махмутлар
Едрино2961,123Скалак676,240Пересилер
Звънарка5986,570ЮнузСладкодум212,690Гюзел хатип
Зиморница16-Сарсаклар, в з-щето на с. ГривкаСливарка3983,958Спахилер, Хаджи кьой, Спахиево
Златолист774,351Султанлъ, СултанскоСтари чал3824,428Чал атик
Калайджиево78,853КалайджиларСтражец826,337Чукурите
Каменка441,237КайларСтранджево7418,238Махмутлии
Кандилка2089,515ЕвренлерСтуден кладенец1253,600Соук бунар
Качулка2328,153КуранджиларСърнак1116,341Сърнач
Ковил482,278Дели ахатТинтява2717,630Тирфили
Кожухарци15,762Кюрлю махлеТокачка2175,645Токачик
Котлари1005,568КазанджиларТополка463,269Каваджик
Красино4712,427Гюзел ганиХисар72,668
Крумовград49625,144Кошу кавакХрастово437,337Кюлджилер
Къклица6812,107ЕзеденлиЧал2815,992Чал джедит
Лещарка16613,264Коджа МусаларЧерничево22553,360Дутлу
Лимец435,996Кара ШабанларЧернооки6113,433Карагьозлер
ОБЩО16909843,3193 населени места са без землища
Close

Административно-териториални промени

  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Менека за отделно населено място – с. Момчилово;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Гедиклер на с. Бряговец;
– преименува с. Дикили Джафер на с. Голям Девесил;
– преименува с. Горно юруклер на с. Горни Юруци;
– преименува с. Дикили халурен на с. Девесилица;
– преименува с. Дикили каинлък на с. Девесилово;
– преименува с. Долно Юреклер (Долни Юруклер) на с. Долни Юруци;
– преименува с. Кюрлю махле на с. Кожухарци;
– преименува гр. Кошу кавак на гр. Крумовград;
– преименува с. Кара Шабанлар на с. Лимец;
– преименува с. Дикили кайряк на с. Малък Девесил;
– преименува с. Балджа на с. Медовица;
– преименува с. Козлуджа на с. Орешари;
– преименува с. Дутлу на с. Черничево;
– преименува с. Ада кьой на с. Поточница;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Аладжилар на с. Багрилци;
– преименува с. Барклар на с. Бараци;
– преименува с. Айвалъ на с. Благун;
– преименува с. Юрпек на с. Бойник;
– преименува с. Алмалъ дере на с. Бук;
– преименува с. Фузозлар на с. Врана;
– преименува с. Хаджилар на с. Вранско;
– преименува с. Якбасан кебир на с. Голяма Чинка;
– преименува с. Баале Бургас на с. Горна кула;
– преименува с. Коджа Ахмедлер на с. Гривка;
– преименува с. Невсе сипахлер на с. Гулийка;
– преименува с. Невсе ташлъ на с. Гулия;
– преименува с. Дере кьой на с. Джанка;
– преименува с. Бакийлер на с. Доборско;
– преименува с. Зиир Бургас на с. Долна кула;
– преименува с. Ямур баба на с. Дъждовник;
– преименува с. Юнуз на с. Звънарка;
– преименува с. Сарсаклар на с. Зиморница;
– преименува с. Калайджилар на с. Калайджиево;
– преименува с. Кайлар на с. Каменка;
– преименува с. Евренлер на с. Кандилка;
– преименува с. Куранджилар на с. Качулка;
– преименува с. Дели ахат на с. Ковил;
– преименува с. Казанджилар на с. Котлари;
– преименува с. Гюзел гани на с. Красино;
– преименува с. Езеденли на с. Къклица;
– преименува с. Коджа Мусалар на с. Лещарка;
– преименува с. Кадъ кьой на с. Луличка;
– преименува с. Якбасан сягир на с. Малка Чинка;
– преименува с. Ташлъ сютлю дере на с. Малко Каменяне;
– преименува с. Мурад пашалар на с. Метлика;
– преименува с. Ай кулак на с. Мече ухо;
– преименува с. Дениз койлуч на с. Морянци;
– преименува с. Чобан кьой на с. Овчари;
– преименува с. Конаджик на с. Падало;
– преименува с. Хюмет пашалар на с. Пашинци;
– преименува с. Кара бейли на с. Пелин;
– преименува с. Демир кьой на с. Перуника;
– преименува с. Дермен виран на с. Подрумче;
– преименува с. Кара Демирлер на с. Полковник Желязово;
– преименува с. Ада Ибаилъ на с. Поточарка;
– преименува с. Рахман ходжа на с. Раличево;
– преименува с. Балък на с. Рибино;
– преименува с. Юмер кьой на с. Рогач;
– преименува с. Сарп дере на с. Ручей;
– преименува с. Талашман дере на с. Самовила;
– преименува с. Алфатлъ хаджилар на с. Свирец;
– преименува с. Махмутлар на с. Синигер;
– преименува с. Пересилер на с. Скалак;
– преименува с. Дели Ахмедлер на с. Скорец;
– преименува с. Гюзел хатип на с. Сладкодум;
– преименува с. Карлъ на с. Снеготин;
– преименува с. Спахилер (Хаджи кьой) на с. Спахиево;
– преименува с. Чал атик на с. Стари чал;
– преименува с. Махмутлии на с. Странджево;
– преименува с. Соук бунар на с. Студен кладенец;
– преименува с. Султанлъ на с. Султанско;
– преименува с. Сърнач на с. Сърнак;
– преименува с. Тирфили на с. Тинтява;
– преименува с. Токачик на с. Токачка;
– преименува с. Каваджик на с. Тополка;
– преименува с. Кюлджилер на с. Храстово;
– преименува с. Чал джедит на с. Чал;
– преименува с. Карагьозлер на с. Чернооки;
  • в периода 1934 – 1946 г. – заличени са с. Врана и м. Скорец и са присъединени без административен акт към с. Луличка;
  • Указ № 557/обн. 25.11.1951 г. – преименува с. Султанско на с. Златолист;
– преименува с. Спахиево на с. Сливарка;
  • Указ № 356/обн. 07.12.1954 г. – признава н.м. Данаилово (от с. Гулийка) за отделно населено място – м. Данаилово;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Медовица и Момчилово поради изселване;
  • Указ № 232/обн. 26.03.1968 г. – обединава н.м. Аръклар, Бектошлер, Гани кьой, Хаджиолар, Чифлик и Шереметлер в едно населено място – с. Сбор;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Чукурите на с. Стражец;
  • Указ № 583/обн. 14.04.1981 г. – отделя кварталите Костино и Ладово от с. Гулия и ги присъединява като квартали на с. Малко Каменяне;
– отделя кв. Разгон от с. Овчари и го присъединява като квартал на гр. Крумовград;
– отделя кв. Чифлик от с. Аврен и го присъединява като квартал на с. Голямо Каменяне;
– признава н.м. Едрино (от с. Полковник Желязово) за отделно населено място – с. Едрино;
  • Указ № 2932/обн. 27.09.1983 г. – преименува община Голямо Каменяне на община Аврен, с общински център с. Аврен;
  • Указ № 970/обн. 04.04.1986 г. – заличава м. Данаилово и селата Мече ухо, Свирец и Снеготин поради изселване;
  • Указ № 3005/обн. 06.10.1987 г. – закрива община Аврен и заедно с включените ѝ в състава населени места я присъединява към община Крумовград;
  • Указ № 172/обн. 03.06.2008 г. – признава н.м. Орех (от с. Звънарка) за отделно населено място – с. Орех.

Транспорт

През общината преминават изцяло или частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 150,5 km:

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по азбучен ред):[2]

More information Населено място, Численост ...
Населено
място		ЧисленостНаселено
място		Дял (в %)
ОбщоБългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили		БългариТурциЦиганиДругиНе се
самоопределят		Не
отговорили
Общо1782339681016136972233338100,0022,2657,010,200,541,2518,73
Аврен385166001112196Аврен43,110,000,002,853,1150,90
Багрилци870860Багрилци0,0098,850,00
Бараци199560139Бараци28,140,0069,84
Благун3703600Благун0,0097,290,000,00
Бойник0000000Бойник0,000,000,000,000,000,00
Бряговец1432311900Бряговец16,0883,210,000,00
Бук279027700Бук0,0099,280,000,00
Вранско68319598064Вранско2,7887,550,009,37
Голям Девесил14846003099Голям Девесил31,080,000,002,020,0066,89
Голяма Чинка21320902Голяма Чинка98,120,000,93
Голямо Каменяне1904161024Голямо Каменяне2,1084,730,0012,63
Горна кула327316008Горна кула96,630,000,002,44
Горни Юруци77260049Горни Юруци33,760,000,0063,63
Гривка7707600Гривка0,0098,700,000,00
Гулийка126592012152Гулийка3,9673,010,009,5211,901,58
Гулия650650000Гулия0,00100,000,000,000,000,00
Девесилица819000072Девесилица11,110,000,000,000,0088,88
Девесилово26726200005Девесилово98,120,000,000,000,001,87
Джанка111108000Джанка97,290,000,000,00
Доборско390390000Доборско0,00100,000,000,000,000,00
Долна кула131120010Долна кула91,600,007,63
Долни Юруци2913000016Долни Юруци44,820,000,000,000,0055,17
Дъждовник610600001Дъждовник0,0098,360,000,000,001,63
Егрек6153671001516207Егрек59,671,620,002,432,6033,65
Едрино27824780175Едрино8,6328,050,0062,94
Звънарка5894870100Звънарка82,680,0016,97
Зиморница270270000Зиморница0,00100,000,000,000,000,00
Златолист929100Златолист98,910,000,00
Калайджиево80Калайджиево0,00
Каменка500500045Каменка0,0010,000,000,000,0090,00
Кандилка16516300Кандилка98,780,000,00
Качулка3001800012Качулка0,0060,000,000,000,0040,00
Ковил540460008Ковил0,0085,180,000,000,0014,81
Кожухарци4040000Кожухарци0,00100,000,000,000,000,00
Котлари70680Котлари97,140,00
Красино670670000Красино0,00100,000,000,000,000,00
Къклица908800Къклица97,770,000,00
Крумовград50702483961330821511Крумовград48,9718,950,050,591,6129,80
Лещарка20202020000Лещарка0,00100,000,000,000,000,00
Лимец5780048Лимец14,030,000,0084,21
Луличка2262040021Луличка90,260,000,009,29
Малка Чинка777500Малка Чинка97,400,000,00
Малко Каменяне4813300005Малко Каменяне27,0862,500,000,000,0010,41
Малък Девесил3572500330Малък Девесил7,000,000,0092,43
Метлика12101210000Метлика0,00100,000,000,000,000,00
Морянци11701160001Морянци0,0099,140,000,000,000,85
Овчари14214100Овчари99,290,000,00
Орех327319002Орех97,550,000,000,61
Орешари0000000Орешари0,000,000,000,000,000,00
Падало200200000Падало0,00100,000,000,000,000,00
Пашинци463452006Пашинци97,620,000,001,29
Пелин50405040000Пелин0,00100,000,000,000,000,00
Перуника400400000Перуника0,00100,000,000,000,000,00
Подрумче38803860Подрумче0,0099,480,00
Полковник Желязово6019330602356123Полковник Желязово15,4750,910,003,829,3120,46
Поточарка137883130033Поточарка5,8360,589,480,000,0024,08
Поточница25802580000Поточница0,00100,000,000,000,000,00
Раличево10001000000Раличево0,00100,000,000,000,000,00
Рибино690690000Рибино0,00100,000,000,000,000,00
Рогач291428500Рогач1,3797,230,000,00
Ручей390390000Ручей0,00100,000,000,000,000,00
Самовила727000Самовила97,220,000,00
Сбор0000000Сбор0,000,000,000,000,000,00
Синигер430430000Синигер0,00100,000,000,000,000,00
Скалак410410000Скалак0,00100,000,000,000,000,00
Сладкодум20Сладкодум0,00
Сливарка334033200Сливарка0,0099,400,000,00
Стари чал494800Стари чал97,950,000,00
Стражец8700Стражец87,500,000,00
Странджево58718554011Странджево3,0694,370,001,87
Студен кладенец122311800Студен кладенец2,4596,720,000,00
Сърнак13161210004Сърнак4,5892,360,000,000,003,05
Тинтява270270000Тинтява0,00100,000,000,000,000,00
Токачка26526300Токачка99,240,000,00
Тополка660660000Тополка0,00100,000,000,000,000,00
Хисар130130000Хисар0,00100,000,000,000,000,00
Храстово550550000Храстово0,00100,000,000,000,000,00
Чал4627190Чал58,6941,300,00
Черничево346308270056Черничево89,017,800,000,001,441,73
Чернооки686610001Чернооки8,8289,700,000,000,001,47
Close

Топографска карта

Източници

Литература

Външни препратки

Wikiwand in your browser!

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.

Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.

Chrome
Wikiwand for Chrome
Edge
Wikiwand for Edge
Firefox
Wikiwand for Firefox