Дулово (община)

Община Дулово се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Силистра.

Община Дулово 43.817, 27.15
Герб
Общи данни
Област	Силистра
Площ	566.37 km²
Население	29 659 души
Адм. център	Дулово
Брой селища	27
Управление
Кмет	Невхис Мустафа (ДПС; 2023)
Общ. съвет	29 съветници ДПС (15) ГЕРБ (11) КОАЛИЦИЯ ЗАЕДНО ЗА СИЛНА ОБЩИНА 3
Община Дулово в Общомедия

Топографска карта на община Дулово.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в южната част на област Силистра. С площта си от 566,356 km² е най-голямата сред 7-те общини на областта, което съставлява 19,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на северозапад – община Главиница;
• на север – община Ситово и община Силистра;
• на североизток – община Алфатар;
• на югоизток – община Тервел, област Добрич;
• на юг – община Каолиново, област Шумен;
• на югозапад – община Исперих, област Разград.

Природни ресурси

Релеф

Община Дулово се намира в северната част Източната Дунавска равнина. Релефът е равнинен и ниско хълмист, наклонен на север с надморска височина от 270 m на юг до 150 m на север, набразден от дълбоки (на места над 100 m) спрямо околния терен суходолия. Цялата община попада в обсега на Лудогорското плато. Максималната ѝ височина се намира в най-южната ѝ част, южно от село Прохлада, на границата с община Каолиново – 295,2 m н.в., а най-ниската – 88 m н.в., в суходолието Демиркулак, северозападно от село Златоклас.

Води

На територията на община Дулово липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топенето на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При поройни дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко в коритата си. През нейната територия преминават две големи суходолия, дълбоко всечени сред околния терен. Първото от тях (югоизточното) е на река Канагьол (десен „приток“ на Дунав). То навлиза в пределите на общината южно от село Секулово на 198 m н.в. Минава югоизточно и източно от село Скала и с множество меандри продължава на север по границата с община Тервел и община Алфатар. Североизточно от село Върбино напуска пределите на общината навлиза в община Алфатар на 121 m н.в. В западната част на общината, от юг на север преминава второто голямо суходолие на територията ѝ – Демиркулак (Дуванкулак, Дерменкулак, „влива“ се в езерото Сребърна). То навлиза в общината югозападно от село Окорш на 187 m н.в, минава източно от селата Руйно, Яребица и Правда и северозападно от село Златоклас навлиза в община Ситово на 88 m н.в.

Населени места

Изглед към село Чернолик през 2016 г.

Общината се състои от 27 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Боил	749	12,750	Емирлер	Паисиево	727	17,575	Докчелар
Водно	739	24,377	Суютчук	Полковник Таслаково	353	14,312	Бахар кьой
Вокил	1025	28,130	Сунгурлар	Поройно	1096	14,916	Кара ямурлар
Върбино	29	14,805	Су куюджук	Правда	1413	39,676	Дорулар
Грънчарово	367	28,876	Хасан факъ, Димитър Петково	Прохлада	311	9,004	Чирекчии, Десислава
Долец	372	9,740	Дере махле	Раздел	484	14,333	Орман кьой, Драгоманци
Дулово	5795	19,582	Аккадънлар	Руйно	798	19,547	Къзъл бурун
Златоклас	602	14,128	Балабанлар	Секулово	658	28,912	Усул кьой
Козяк	229	4,119	Кечелер махле	Скала	118	13,241	Сеид Али факъ, Недино
Колобър	440	13,326	Бейлер кьой, Колобар	Черковна	696	27,448	Анасчик, Черковно
Межден	577	28,020	Санър ене махле	Черник	1992	32,065	Каралар
Овен	827	15,772	Кара коч	Чернолик	1238	33,229	Кара есе кьой
Окорш	1133	56,393	Мусулар	Яребица	1143	23,724	Чиллер
Орешене	290	8,356	Керемлер	ОБЩО	24201	566,356	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• Указ № 36/обн. 08.02.1906 г.

– преименува с. Анасчик на с. Черковно;

• МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г.

– преименува с. Емирлер на с. Боил;

– преименува с. Суютчук на с. Водно;

– преименува с. Сунгурлар на с. Вокил;

– преименува с. Су куюджук на с. Върбино;

– преименува с. Дураклар на с. Генерал Цонково;

– преименува с. Чирекчии (Чайрекчии, Чийрекчии) на с. Десислава;

– преименува с. Хасан факъ на с. Димитър Петково;

– преименува с. Дере махле на с. Долец;

– преименува с. Аша махле на с. Долна махала;

– преименува с. Орман кьой на с. Драгоманци;

– преименува с. Балабанлар на с. Златоклас;

– преименува с. Кечилер махле на с. Козяк;

– преименува с. Бейлер кьой на с. Колобар;

– преименува с. Суванлък ени махле (Ени махле) на с. Малко Паисиево;

– преименува с. Санър ени махле на с. Межден;

– преименува с. Сеид Али факъ на с. Недино;

– преименува с. Кара коч на с. Овен;

– преименува с. Мусулар на с. Окорш;

– преименува с. Керимлер на с. Орешене;

– преименува с. Докчелар на с. Паисиево;

– преименува с. Селски буджак на с. Печеняга;

– преименува с. Бахар кьой на с. Полковник Таслаково;

– преименува с. Кара ямурлар на с. Поройно;

– преименува с. Дорулар (Догрулар) на с. Правда;

– преименува с. Къзъл бурун (Казъл бурун) на с. Руйно;

– преименува с. Усул кьой на с. Секулово;

– преименува с. Дурутлар (Дорутлар) на с. Стан;

– преименува с. Орта махле на с. Столник;

– преименува с. Кофалджа (Куфалчалар) на с. Таркан;

– преименува с. Каралар на с. Черник;

– преименува с. Кара есе кьой(Кара иса кьой) на с. Чернолик;

– преименува с. Чиллер на с. Яребица;

• МЗ № 2909/обн. 31.07.1942 г. – преименува с. Аккадънлар на с. Дулово;
• през 1943 г. – заличено е с. Генерал Цонково и е присъединено като квартал на с. Водно без административен акт;
• през 1946 г. – преименувано е с. Черковно на с. Черковна без административен акт;
• Указ № 141/обн. 25.03.1950 г. – преименува с. Димитър Петков на с. Грънчарово;

– преименува с. Десислава на с. Прохлада;

– преименува с. Драгоманци на с. Раздел;

– преименува с. Недино на с. Скала;

• Указ № 344/обн. 20.07.1951 г.

– заличава с. Черник и го присъединява като квартал на с. Дулово;

• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г.

– заличава с. Малко Паисиево и го присъединява като квартал на с. Паисиево;

• Указ № 38/обн. 02.02.1960 г.

– признава с. Дулово за гр. Дулово;

• Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г.

– заличава с. Таркан и го присъединява като квартал на с. Боил;

• Указ № 57/обн. 05.02.1965 г.

– заличава с. Стан поради изселване;

• Указ № 881/обн. 30.11.1965 г.

– заличава селата Долна махала, Ибрям махла и Столник поради изселване;

• Указ № 959/обн. 28.12.1965 г.

– заличава с. Печеняга и го присъединява като квартал на с. Окорш;

• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г.

– отстранява грешката в името на с. Колобар на с. Колобър;

• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г.

– закрива община Окорш и заедно с включените в състава ѝ населени места я присъединява към община Дулово;

• Указ № 250/обн. 22.08.1991 г.

– отделя кв. Черник от гр. Дулово и го възстановява като отделно населено място – с. Черник.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	23 481
1946	27 090
1956	31 813
1965	35 937
1975	37 364
1985	36 770
1992	33 509
2001	30 591
2011	28 282
2021	24 201

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	28282	4694	18521	2417	468	210	1972	100,00	16,59	65,48	8,54	1,65	0,74	6,97
Дулово	6537	2946	2349	458	22	34	728	Дулово	45,06	35,93	7,00	0,33	0,52	11,13
Боил	902	6	720	64	0	5	107	Боил	0,66	79,82	7,09	0,00	0,55	11,86
Водно	886	14	620	0	0	3	249	Водно	1,58	69,97	0,00	0,00	0,33	28,10
Вокил	1204	13	1125				65	Вокил	1,07	93,43				5,39
Върбино	63	60			0		0	Върбино	95,23			0,00		0,00
Грънчарово	487	249	225				10	Грънчарово	51,12	46,20				2,05
Долец	494		381	101	3	6	1	Долец		77,12	20,44	0,60	1,21	0,20
Златоклас	635	18	443	124			48	Златоклас	2,83	69,76	19,52			7,55
Козяк	326	44			278		1	Козяк	13,49			85,27		0,30
Колобър	508	0	495	0	0	0	13	Колобър	0,00	97,44	0,00	0,00	0,00	2,55
Межден	633	273	275	54	30	0	1	Межден	43,12	43,44	8,53	4,73	0,00	0,15
Овен	998		990	0	0	0	6	Овен		99,19	0,00	0,00	0,00	0,60
Окорш	1482	470	966	4			37	Окорш	31,71	65,18	0,26			2,49
Орешене	399	0	395	0	0	0	4	Орешене	0,00	98,99	0,00	0,00	0,00	1,00
Паисиево	855	41	762	3	0	0	49	Паисиево	4,79	89,12	0,35	0,00	0,00	5,73
Полковник Таслаково	410		376	0			32	Полковник Таслаково		91,70	0,00			7,80
Поройно	1124	9	585	453	0	36	41	Поройно	0,80	52,04	40,30	0,00	3,20	3,64
Правда	1751	42	1397	289			21	Правда	2,39	79,78	16,50			1,19
Прохлада	260	68	108	54	0	4	24	Прохлада	26,15	41,53	20,76	0,00	1,53	9,23
Раздел	612	4	521	0	0	0	87	Раздел	0,65	85,13	0,00	0,00	0,00	14,21
Руйно	892	0	884				6	Руйно	0,00	99,10				0,67
Секулово	838	205	183	220	0	99	131	Секулово	24,46	21,83	26,25	0,00	11,83	15,63
Скала	198	75	121				0	Скала	37,87	61,11				0,00
Черковна	578		48	364	128		9	Черковна		8,30	62,97	22,14		1,55
Черник	2343	95	2007	58	0	10	173	Черник	4,05	85,65	2,47	0,00	0,42	7,38
Чернолик	1428	27	1115	163	0	0	123	Чернолик	1,89	78,08	11,41	0,00	0,00	8,61
Яребица	1439		1429	0			6	Яребица		99,30	0,00			0,41

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	28 282	100,00
Православие	4 401	15,56
Католицизъм	28	0,09
Протестантство	26	0,09
Ислям	17 909	63,32
Друго	6	0,02
Нямат	217	0,76
Не се самоопределят	995	3,51
Непоказано	4 700	16,61

Транспорт

През средата на общината от югозапад на североизток преминава участък от 34,3 km от трасето на жп линията Самуил – Силистра.

През общината преминават частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 123,2 km:

• участък от 25,1 km от Републикански път I-7 (от km 34 до km 59,1);
• последният участък от 22,4 km от Републикански път II-23 (от km 95,6 до km 118,0);
• последният участък от 14,8 km от Републикански път III-216 (от km 15,4 до km 30,2);
• последният участък от 8,1 km от Републикански път III-218 (от km 22,4 до km 30,5);
• началният участък от 12,1 km от Републикански път III-235 (от km 0 до km 12,1);
• началният участък от 12,2 km от Републикански път III-701 (от km 0 до km 12,2);
• последният участък от 9,2 km от Републикански път III-2077 (от km 11,6 до km 20,8);
• началният участък от 19,3 km от Републикански път III-2307 (от km 0 до km 19,3).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-6. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-7. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

1. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
2. Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 17 октомври 2020. (на английски)
3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)
4. „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 19 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно община Дулово
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.