Тервел (община)

община в област Добрич From Wikipedia, the free encyclopedia

Тервел (община)
Remove ads

Община Тервел се намира в Североизточна България и е една от съставните общини на област Добрич.

Вижте пояснителната страница за други значения на Тервел.
Бързи факти Общи данни, Област ...
Remove ads
Thumb
Топографска карта на община Тервел.
Remove ads

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на област Добрич. С площта си от 579,677 km2 заема 3-то сред 8-те общините на областта, което съставлява 12,28% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Община Тервел се намира в Източната Дунавска равнина. Цялата ѝ територията попада условно в югозападната част на Добруджанското плато и най-източната част на Лудогорското плато, като границата между двете не е точно определена. Релефът се характеризира като нискохълмист, леко наклонен на север и изток, поради което преобладават северните, североизточните, северозападните и източни изложения. На североизток и запад, по границите със съседните общини „протичат“ двете големи суходолия на реките Суха река (десен „приток“ на Дунав) и Хърсовска река (десен „приток“ на Канагьол, която също е десен приток на Дунав). Към тях от платовидната равнина се вливат по-къси суходолия – Малкото суходолие, Големият дол, Тополовият дол, Сухият дол и др. Платата между тях са накъсани от долове, поради което релефът има нискохълмист характер. Той е добре разчленен със сравнително добре запазена льосова покривка. Интересни скални венци „надупчени“ с пещери има в землищата на селата Балик, Оногур, Попгруево и други. Максималната височина на общината се намира в най-южната ѝ част, южно от село Зърнево – 282,7 m н.в., а най-ниската – 70 m н.в., в суходолието на Суха река, североизточно от село Брестница.

Води

На територията на общината липсват повърхностно течащи води. При силни дъждове и при топене на снеговете по суходолията протичат водни течения, които по-късно и през лятото пресъхват. При големи дъждове водите прииждат с голяма сила и унищожават всичко по леглата си. В общината има 8 микроязовира, които са в добро техническо състояние. С най-голям наличен полезен обем са „Тервел“, „Сърнец 1“, „Сърнец 2“, „Честименско 1“ и „Честименско 2“. Използват се основно за рибовъдство, ретензия на високите води, регулиране на каналния отток. Подпочвените води се намират най-малко на 25 m дълбочина и не усложняват инженерно–геоложката обстановка при строителство на сгради и съоръжения. За питейни нужди водите се добиват чрез сондажи на дълбочина 500 – 1000 m. Минерална вода с лечебни свойства е открита при с. Безмер.

Климат

Територията на община Тервел попада в умереноконтиненталната климатична област. Формирането на климата става под влияние на трансформирани океански въздушни маси, нахлуващи предимно откъм северозапад и запад, континентални въздушни маси на умерените ширини, нахлуващи предимно от североизток и континентални въздушни маси, формирани над самия Балкански полуостров. Известно влияние при формирането на местния климат оказва и близко разположеният Черноморски басейн. Откритостта на Дунавската равнина на север позволява безпрепятствено нахлуване на студените континентални въздушни маси, поради което зимата е сравнително студена, пролетните мразове са често явление, лятото е сравнително топло. Най-топлият летен месец е юли 24 °C. Първите есенни застудявания настъпват около 10 октомври. Средната януарска температура е около -2 °C. Снежната покривка е неустойчива и рядко се задържа дълго. Сумата на валежите е малка: 85 – 144 мм. Най-много валежи падат през лятото, по-голяма част от които през първата му половина. Валежните суми през пролетта и есента не се отличават с голяма разлика, съответно между 85 – 140 мм и 115 – 150 мм. Характерни за пролетта са късните мразове, които се прекратяват едва към 10 – 20 април. Периодичните засушавания са често явление. Вегетационният период е от 6 до 7 месеца. Той е сравнително благоприятен, като се изключи началото на пролетта – заради късните мразове. Слънчевата и космическа радиация са един от факторите, оказващи влияние върху екологичното и санитарно-хигиенното състояние на селищата. Годишната продължителност на слънчевото греене е 2021 часа при сумарна слънчева радиация 3100 МJ/m2.

Почви

Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, релефа и растителната покривка. Почвеното разнообразие е ограничено. Срещат се два основни почвени типа: черноземи и хумусно–карбонатни почви. Черноземите са представени от един подтип – излужен чернозем. Заемат 57,8% от територията на общината. Това са едни от най-плодородните почви на територията. Те са с мощен хумусен хоризонт 50 – 80 см, а заедно с преходния достигат до 120 – 140 см. Карбонатните и типичните черноземи се характеризират със слабо до средно мощен хумусен хоризонт. Относителният им дял е 6,8% от територията. По механичен състав са средно до тежко песъчливо-глинести. Запасени са с органично вещество и съдържат големи количества карбонати. Неблагоприятните свойства, които притежават, са голяма водопропускливост и слаба влагозадържаща способност. Срещат се около селата Професор Златарски, Войниково и източно от Жегларци. Ерозираните черноземи и сивите горски почви заемат твърде висок дял от територията – 30,3%. Разположени са по склоновете на терена. Алувиално-ливадните почви се срещат в речните суходолия. Те имат най-нисък относителен дял – 5,1%. Техните свойства позволяват отглеждането на многобройни земеделски култури.

Поземлени ресурси

Най-голяма площ заемат земеделските територии – общо 418 232 дка (72,2% от площта на общината при средно за страната 58,7%). Размерът на обработваемата земя в земеделските територии е 353 671 дка. Показателят „обработваема земя на човек от населението“ варира в твърде широки граници, като достига и екстремни стойности – от 3,4 дка/човек за землището на град Тервел, 8,3 дка/ч. за село Божан и достига до 633,3 дка/ч. за село Брестница и 833,6 дка/ч. за село Войниково. Средно за общината този показател е 19,7 дка/ч. – три пъти по-висок от средния за страната (6,3 дка/ч.), два пъти по-висок от средния за Североизточния район за планиране (9,2 дка/ч.) и малко по-висок от този за област Добрич (16,5 дка/ч.). В общината няма изградени поливни площи на държавни водоизточници. Горските територии заемат площ от 127 520 дка (22,0% от територията на общината, при средно за страната 33,6%). Територията на населените места и други урбанизирани територии е с площ 28 838 дка. Останалата част от територията на общината се заема от водни площи – 787 дка, територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 860 дка и територии за транспорт и инфраструктура – 3 440 дка. На територията на общината преобладаваща е частната собственост на земите – 265 436 дка, или 45,8% от общата територия на общината. Държавна собственост са 190314 дка (32,8%). Общинска е собствеността върху 95 922 дка (16,5%).

Населени места

Thumb
Изглед от село Бонево през 2007 г.

Общината се състои от 26 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Ангеларий9612,441СояклииКладенци8919,166Перлиново
Балик18814,487Саръ НебиКоларци35621,582Арабаджии
Безмер94242,990АвдуллаКочмар17726,146
Божан3649,273Кара аптулаМали извор1614,854Кючук ак бунар
Бонево687,488Коюнлу кьойНова Камена29034,390Шахинлар
Брестница–19,702Голям Караач, БрестицаОногур195,061Юртлук, Саръ неби Юртлук
Войниково118,766КавургаОрляк98746,868Трубчолар, Макензен
Главанци9320,864Пирли джами махле, БорачевоПолковник Савово18814,555Диш будак, Дущубудак
Градница31513,788Пирли кьойПопгруево33617,971Коджа олар
Гуслар2614.686Къдър ашикПрофесор Златарски1515,708Къзълджиклии
Жегларци63930,503Омур факъСърнец14925,100Караджа ат
Зърнево113542,080Кили кадъТервел467043,589Курт бунар
Каблешково55128,697Паша балъЧестименско24118,922Соуджак
ОБЩО11951579,677няма населени места без землища
Remove ads

Административно-териториални промени

  • през 1901 г. – заличени са селата Фърладан и Челеби кьой без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Сояклии на с. Ангеларий;
– преименува с. Саръ Неби на с. Балик;
– преименува с. Авдулла на с. Безмер;
– преименува с. Кара аптула на с. Божан;
– преименува с. Коюнлу кьой (Койну кьой) на с. Бонево;
– преименува с. Пирли джами махле на с. Борачево;
– преименува с. Голям Караач (Големи Караагач, Гьол Караач) на с. Брестица;
– преименува с. Кавурга на с. Войниково;
– преименува с. Пирли кьой на с. Градница;
– преименува с. Къдър ашик на с. Гуслар;
– преименува с. Омур факъ на с. Жегларци;
– преименува с. Кили кадъ на с. Зърнево;
– преименува с. Паша балъ на с. Каблешково;
– преименува с. Перлиново на с. Кладенци;
– преименува с. Арабаджии на с. Коларци;
– преименува с. Трубчолар на с. Макензен;
– преименува с. Кючук ак бунар на с. Мали извор;
– преименува с. Шахинлар на с. Нова Камена;
– преименува с. Юртлук (Саръ неби Юртлук) на с. Оногур;
– преименува с. Пирли даулджилар махле на с. Орешник;
– преименува с. Пирли ени махле на с. Перловци;
– преименува с. Диш будак (Дущубак, Диш пудаг) на с. Полковник Савово;
– преименува с. Коджа олар на с. Попгруево;
– преименува с. Къзълджиклии на с. Професор Златарски;
– преименува с. Караджа ат (Караджа охат) на с. Сърнец;
– преименува с. Курт бунар (Курт пунар) на с. Тервел;
– преименува с. Хотулджа на с. Тревен;
– преименува с. Соуджак на с. Честименско;
  • МЗ № 7552/обн. 22.11.1947 г. – преименува с. Макензен на с. Орляк;
  • Указ № 513/обн. 24.11.1959 г. – заличава с. Орешник и го присъединява като квартал на с. Градница;
– заличава с. Перловци и го присъединява като квартал на с. Борачево;
Remove ads

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Повече информация Населено място, Численост ...

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

ЧисленостДял (в %)
Общо16 178100,00
Православие4 10625,38
Католицизъм300,18
Протестантство220,13
Ислям6 01337,16
Друго80,04
Нямат4432,73
Не се самоопределят7714,76
Непоказано4 78529,57
Remove ads

Транспорт

През общината преминават изцяло или частично 8 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 90,7 km:

Remove ads

Топографска карта

Източници

Външни препратки

Loading content...
Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads