Община Гурково се намира в Южна България и е една от съставните общини на Област Стара Загора. Общинският й център е град Гурково.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Гурково.
| Гурково (община) | |
.png) | |
 Знаме  Герб | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Област | Област Стара Загора |
| Площ | 292.26 km² |
| Население | 5 346 души |
| Адм. център | Гурково |
| Брой селища | 11 |
| Сайт | www.obshtina-gurkovo.com gurkovo.bg |
| Управление | |
| Кмет | Кънчо Папазов (независим политик; 2023) |
| Общ. съвет | 13 съветници
|
 | |
| Гурково (община) в Общомедия | |
География
Географско положение, граници, големина
Общината се намира в североизточната част на Област Стара Загора. С площта си от 292,261 km2 е 9-а по големина сред 11-те общини на областта, което съставлява 5,67% от територията на областта. Границите ѝ са следните:
- на югозапад – община Стара Загора и община Николаево;
- на запад – община Мъглиж;
- на север – община Велико Търново и община Елена, Област Велико Търново;
- на изток – община Твърдица, Област Сливен;
- на югоизток – община Нова Загора, Област Сливен.
Природни ресурси
Релеф
Релефът на общината е равнинен, ниско и средно планински, като територията ѝ попада в пределите на Стара планина, Задбалканските котловини и Средна гора.
Около 2/3 от територията на община Гурково се заема от южните склонове на Средна Стара планина. На запад от долината на Радова река (ляв приток на Тунджа) и Прохода на Републиката (Хаинбоаз) се простират югоизточните разклонения на Тревненска планина. Най-високата ѝ точка в пределите на общината е връх Клъшка чукара 946,2 m, разположен на границата с община Велико Търново, на около 3 km западно от прохода. Районите разположени източно от реката и прохода се заемат от югозападните части на Елено-Твърдишка планина. Тук на границата с община Твърдица, на около 3 km на изток-североизток от рудник Паисий се издига връх Каменска могила 1251,4 m, най-високата точка на община Гурково.
Южно от двете планини в пределите на общината попадат крайната източна част на Казанлъшката котловина и най-западната част на Твърдишката котловина, където надморската височина варира от 280 до 350 m. Тук се намира и най-ниската точка на общината – 261 m н.в. (кота преливник на язовир Жребчево). Между двете котловини, южно от „опашката“ на язовира се издига уединеното възвишения Ямурджа 432,9 m, което е естествена граница между двете котловинни полета.
Най-южната част на общината (южно и югозападно от язовира) се заема от северните склонове на Сърнена Средна гора. Тук максималната височина е връх Трите върха 736,1 m, разположен на границата с общините Стара Загора и Николаево.
Води
Основна водна артерия на община Гурково е река Тунджа, долината на която изцяло е залята от водите на големия язовир Жребчево. Преди вливането на Тунджа, отляво в нея се влива Радова река.
Радова река (33 km) извира под името Габрищица от извор-чешма на 938 m н.в. в Тревненска планина, на 1,5 km източно от гара Кръстец, община Трявна. До изхода си от планината тече в югоизточна посока в дълбока и силно залесена долина. Между селата Конарското, община Трявна и Пчелиново носи името Лява река. Северозападно от град Гурково излиза от Стара планина, образува голям наносен конус и навлиза в най-западната част на Твърдишката котловина. При ниско ниво на Жребчево се влива отляво в река Тунджа на 269 m н.в., а при високо – в „опашката на язовира“. Площта на водосборния и басейн е 240 km2, което представлява 2,85% от водосборния басейн на река Тунджа. Неин основен приток е Лазова река (Гурковска река).
Лазова река (21 km, Гурковска река) извира под името Екенова река на 1147 m н.в. в Елено-Твърдишка планина, на 4,8 km западно от Твърдишки проход. До рудник „Паисий“ тече на югозапад, а след това на юг в много дълбока и силно залесена долина. В района на местността Лазово има малко долинно разширение. В северния край на град Гурково излиза от планината, преминава през града и на 1,3 km южно от него се влива отляво в Радова река на 295 m н.в. Площта на водосборния r̀ басейн e 54 km2, което представлява 22,5% от водосборния басейн на река Радова река.
Стопанство
Климатичните и почвени условия са благоприятни за развитието на етерично-маслени култури и лозя. Отглеждат се и зеленчуци, пшеница, ечемик, овощни дървета, маслодайни рози, лавандула и др. Седемдесет процента от територията на общината е заета от гори. Природно-географските условия са благоприятни и за развитието на животновъдството – отглеждат се предимно свине, овце, кози и крави.
В екологично отношение районът е чист. Няма крупни замърсители на околната среда. Поради близостта до Стара планина и прекрасните си природни дадености, множеството хижи и почивни станции, общината е привлекателно място за отдих, туризъм, лов и риболов.
Население
Етнически състав (2011)
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 5127 | 100,00 |
| Българи | 3596 | 70,14 |
| Турци | 196 | 3,82 |
| Цигани | 1034 | 20,17 |
| Други | 5 | 0,10 |
| Не се самоопределят | 29 | 0,57 |
| Неотговорили | 267 | 5,21 |
Движение на населението (1934 – 2021)
Населени места
Общината има 11 населени места с общо население от 4420 жители към 7 септември 2021 г.[2]
| Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) | Населено място | Население (2021 г.) |
Площ на землището km2 |
Забележка (старо име) |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Брестова | - | - | в з-щето на с. Димовци | Златирът | 8 | - | в з-щето на с. Пчелиново |
| Гурково | 2519 | 58,323 | Хаинито, Колупчии, Генерал Гурково | Конаре | 374 | 39,741 | Конари, Княгиня Евдокия |
| Дворище | 8 | - | Юрта, в з-щето на с. Димовци | Лява река | 15 | 29,232 | |
| Димовци | 17 | 14,162 | Паничерево | 1441 | 41,713 | Чанакчии, Долно Паничерево | |
| Жерговец | - | - | в з-щето на с. Димовци | Пчелиново | 31 | 89,090 | Пчелински рът |
| Жълтопоп | 7 | - | Саръ папазлардан, Червени Поповци, в з-щето на с. Димовци | ОБЩО | 4420 | 292,261 | 5 населени места са без землища |
Административно-териториални промени
- МЗ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Хаинито (Колупчии) на с. Гурково;
- – преименува м. Юрта на м. Дворище;
- – преименува с. Чанакчии на с. Долно Паничерево;
- МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Саръ папазлардан (Червени Поповци) на м. Жълтопоп;
- – преименува с. Конари на с. Княгиня Евдокия;
- МЗ № 1313/обн. 27.06.1940 г. – преименува с. Гурково на с. Генерал Гурково;
- МЗ № 1189/обн. 25.03.1947 г. – преименува с. Княгиня Евдокия на с. Конаре;
- МЗ № 2127/обн. 13.05.1947 г. – възстановява старото име на с. Генерал Гурково на с. Гурково;
- Указ № 47/обн. 09.02.1951 г. – преименува с. Пчелински рът на с. Пчелиново;
- Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Гурково за с.гр.т. Гурково;
- Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с.гр.т. Гурково за гр. Гурково;
- Указ № 3894/обн. 09.11.1984 г. – преименува с. Долно Паничерево на с. Паничерево;
- На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
- Указ № 310/обн. 05.08.1997 г. – отделя гр. Гурково и селата Димовци, Конаре, Лява река, Паничерево и Пчелиново и техните землища от община Мъглиж и създава нова община Гурково с административен център гр. Гурково;
- Указ № 400/обн. 23.09.1997 г. – отделя селата Брестова, Дворище, Жерговец, Жълтопоп и Златирът от община Мъглиж и ги присъединява към новосъздадената община Гурково.
Транспорт
През средата на общината, от югозапад на североизток, на протежение от 6,5 km преминава участък от трасето на жп линията София – Карлово – Бургас от Железопътната мрежа на България.
През общината преминават частично 3 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 51 km:
- участък от 5,5 km от Републикански път I-6 (от km 358,3 до km 363,8);
- участък от 37,6 km от Републикански път II-55 (от km 33,9 до km 71,5);
- участък от 7,9 km от Републикански път III-5007 (от km 24,5 до km 32,4).
Топографска карта
- Лист от карта K-35-40. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-52. Мащаб: 1 : 100 000.
Външни препратки
Източници
- Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.
Бележки
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
