Брезник (община)

Община Брезник се намира в Западна България и е една от съставните общини на област Перник.

Община Брезник, административна сграда

Брезник (община) 42.733, 22.9
Герб
Общи данни
Област	Област Перник
Площ	404.04 km²
Население	6 926 души
Адм. център	Брезник
Брой селища	35
Управление
Кмет	Васил Узунов (независим политик; 2011)
Общ. съвет	13 съветници БСДП (5) БСП (3) ГЕРБ (3) Нова алтернатива (2)
Брезник (община) в Общомедия

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в централната част на област Перник. Тя е част от историко-географската област Краище и в частност по-малката историко-географска област Граово. С площта си от 404,038 km² заема 4-то място сред 6-те общини на областта, което съставлява 16,88% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на югоизток – община Перник;
• на юг – община Ковачевци;
• на югозапад – община Земен;
• на северозапад – община Трън;
• на североизток – община Драгоман, община Сливница и община Божурище, Софийска област.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Брезник представлява пъстра мозайка от ниски планини, хълмисти области и котловинни дъна. Югоизточната част на общината се заема от високата 700 – 800 m Брезнишка котловина с площ около 60 km². Тук в коритото на река Конска (десен приток на Струма) при квартал „Палилула“ на село Велковци се намира най-ниската ѝ точка от 680 m н.в. От запад, север и изток котловината е оградена от ниски планини, части от две планински редици: Завалско-Планската и Руйско-Верилската.

Към Завалско-Планската планинска редица в пределите на общината попадат части от две планини. На североизток до границата със Софийска област се простира планината Вискяр, която огражда Брезнишката котловина от североизток. Нейният най-висок връх Мечи камък (1077 m) се издига на около 1 km североизточно от село Горни Романци. На север и северозапад котловината се огражда от южните части на дългата и тясна Завалска планина. Нейната най-висока точка връх Китка (1181 m) се намира на 1,4 km северозападно от село Завала.

Югозападната половина на общината се заема от части от три планини, които спадат към Руйско-Верилската планинска редица. На запад от Брезнишката котловина до долината на река Светля (десен приток на Струма) се простира планината Любаш. Нейният едноименен връх 1399 m се издига на около 2 km северозападно от село Ребро. На югоизток в района на село Гигинци чрез ниска седловина Любаш се свързва с друга ниска планина Черна гора, която също е част от Руйско-Верилската планинска редица. В пределите на община Брезник попадат нейните северни най-високи части, като най-високата ѝ точка връх Тумба (1129 m) се издига в най-южния ъгъл на общината. Най-западната част на община Брезник, на запад от долината на река Светля се заема от източните разклонения на Ерулска планина. В нея на 1 km югозападно от село Душинци се издига най-високата ѝ точка Големи връх (1480,5 m), която е и най-висока точка на общината.

Води

Територията на община Брезник принадлежи към двата основни водосборни басейна на България – Беломорския и Дунавския. През северната част на общината преминава участък от главния вододел на България. В пределите на общината той започва от връх Остра чука (1364 m) в Ерулска планина, продължава на изток през Големи връх (1480,5 m), завива на север, а южно от село Ерул (община Трън) – на югоизток. От връх Росен (1361 m) продължава на североизток през връх Редованица (1287 m) и достига до връх Корпин (1308 m). От там продължава на изток и югоизток, като южно от село Кривонос се изкачва на билото на планината Любаш и се спуска по източният ѝ склон до шосето Брезник – Трън, в близост до разклона за село Ребро. От там продължава на север по билото на Завалска планина до връх Китка (1181 m) северозападно от село Завала. След това завива на изток, а североизточно от село Завала – на югоизток и следи билото на планината Вискяр до района на село Бабица, където напуска пределите на община Брезник.

Към Беломорския водосборен басейн принадлежат реките Конска и Светля, които са десни притоци на река Струма. Река Конска протича през община Брезник с цялото си горно и средно течение, основно през Брезнишката котловина, а река Светля – с най-горното си течение между планините Ерулска и Любаш.

Към дунавския водосборен басейн принадлежи най-горното течение на река Ябланица (десен приток на Ерма) и най-горните течения на няколко малки реки принадлежащи въм водосборните басейни на реките Ерма и Габерска, които се вливат отляво в река Нишава на сръбска територия.

Основен водоснабдителен източник за питейно водоснабдяване е язовир „Красава“ с обем 3 млн.м³. От язовира са водоснабдени – град Брезник и селата Ноевци, Бегуновци, Велковци, Режанци и Бабица. На територията на община Брезник са изградени 6 микроязовира – Брезнишки, Красавски, Завалски, Бегуновски, Слаковски и Конска.

Климат, горски фонд, фауна

Климатът на общината е умерено континентален с изразени температурни инверсии в Брезнишката котловина. Средната температура на най-студения месец януари в Брезник е -1,7 °C, а средната температура на най-топлия месец юли е 19,6 °C. Преобладаващите ветрове са от север и северозапад.

Размерът на горските територии е 108 900 дка и съставлява 28,6% от територията на общината. Горската растителност е представена от смесен тип гори, като най-типични дървесни видове са бял бор, черен бор и бук.

Най-типичните представители на фаунистичното разнообразие са: дива свиня, сърна, пъдпъдъци, създаващи условия за развитие на ловния туризъм.

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[1]

	Численост	Дял (в %)
Общо	6945	100,00
Българи	6410	92,30
Турци	7	0,10
Цигани	189	2,72
Други	11	0,16
Не се самоопределят	12	0,17
Неотговорили	316	4,55

Населени места

Общината има 35 населени места с общо население 5800 жители към 7 септември 2021 г.^[2]

Списък на населените места в община Брезник, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Арзан	7	8,321		Завала	11	12,757
Бабица	23	13,121		Конска	81	12,792
Банище	34	16,408	Банишор	Кошарево	193	23,774
Бегуновци	147	10,587		Красава	9	7,528
Билинци	2	5,193		Кривонос	8	6,295
Брезник	3617	23,481		Муртинци	17	5,951
Брезнишки извор	34	8,503	Извор	Непразненци	55	7,274
Брусник	15	9,917		Ноевци	480	16,470
Велковци	145	9,171		Озърновци	2	4,968
Видрица	16	7,596		Ребро	50	11,554
Гигинци	125	16,636		Режанци	70	11,730
Гоз	5	12,271		Ръжавец	7	7,632
Горна Секирна	15	14,232		Садовик	84	16,016
Горни Романци	14	8,539		Слаковци	181	14,280
Гърло	78	9,188		Сопица	105	10,602
Долна Секирна	105	25,701		Станьовци	30	9,720
Долни Романци	19	9,557		Ярославци	14	7,000
Душинци	2	9,283		ОБЩО	5800	404,038	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Банишор на с. Банище;
• МЗ № 232/обн. 6 март 1946 г. – признава м. Озърновци за с. Озърновци;
• Указ № 381/обн. 25 октомври 1960 г. – преименува с. Извор на с. Брезнишки извор;
• Указ № 5/обн. 8 януари 1963 г. – заличава селата Конска и Режанци и ги обединява в едно ново населено място – с. Граово;

– признава н.м. Непразненци за отделно населено място – с. Непразненци;

• Указ № 1885/обн. 6 септември 1974 г. – заличава с. Граово и възстановява селата Конска и Режанци като отделни населени места;
• Указ № 120/обн. 14 април 1998 г. – отделя с. Селищен дол и землището му от община Брезник и го присъединява към община Перник;^[3].

Транспорт

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 85.3 km:

• участък от 17,1 km от Републикански път II-63 (от km 15.6 до km 32.7);
• участък от 11.6 km от Републикански път III-605 (от km 12.3 до km 23.9);
• началният участък от 7,7 km от Републикански път III-638 (от km 0 до km 7,7);
• последният участък от 20 km от Републикански път III-811 (от km 29,6 до km 49,6);
• началният участък от 28,9 km от Републикански път III-8114 (от km 0 до km 28,9).

Топографска карта

• Лист от карта K-34-46. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-58. Мащаб: 1 : 100 000.

Бележки

1. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
2. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
3. Решение № 120 от 25 март 1998 г. // ДВ. бр. 42 от 14 април 1998 г. ciela.net. Посетен на 19 юни 2014.

Източници

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Външни препратки

• Официален сайт на община Брезник