Ардино (община)

Ардино е община в Южна България и е една от съставните общини на област Кърджали.

Ардино (община) 41.583, 25.133
Герб
Общи данни
Област	Област Кърджали
Площ	338.858 km²
Население	13 377 души
Адм. център	Ардино
Брой селища	53
Сайт	www.ardino.bg
Управление
Кмет	Изет Шабан (ДПС; 2019)[1]
Общ. съвет	29 съветници ДПС (23) ГЕРБ (6)
Ардино (община) в Общомедия

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в западната част на област Кърджали. С площта си от 338,848 km² заема 5-о сред 7-те общините на областта, което съставлява 10,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Черноочене;
• на североизток и изток – община Кърджали;
• на югоизток – община Джебел;
• на юг – община Неделино, област Смолян;
• на запад – община Мадан, област Смолян;
• на северозапад – община Баните, област Смолян.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на община Ардино е средно- и ниско планински. Тя се намира на границата между Западните и Източните Родопи. Около 90% от територията ѝ, на югоизток и юг от долината на река Арда се заема от източнородопския рид Жълти дял със своя първенец връх Алада (1240,5 m), разположен югозападно от село Теменуга, на границата с община Неделино.

В останалата част на общината, на северозапад и север от долината на Арда се простират крайните югоизточни разклонения на три планински рида, които са части от Переликско-Преспански дял на Западните Родопи. Районът на север от долината на Арда и левият ѝ приток Давидковска река се заема от югоизточните части на рида Каракулас (Гордюва чука). Тук северозападно от село Русалско се издига най-високата точка на общината – връх Ариягидик Дорсу (1301 m). Южно от долината на Давидковска река и западно от Арда в землищата на селата Любино и Латинка се простират крайните източни части на друг западнородопски рид (част от Переликско-Преспанския дял) с връх Лочката (1205 m), разположен на запад от село Латинка, на границата с община Баните. И накрая, на северозапад от Арда, землищата на селата Мусево, Стояново и Паспал се заемат от крайните източни части на още един западнородопски рид (той също е част от Переликско-Преспанския дял) с максимална височина връх Градище (1027 m), разположен северно от село Стояново.

Води

Община Ардино е изключително богата на водни ресурси. От югозапад на североизток, а след село Китница – на изток, частично по границата с община Баните преминава долната част от горното течение на най-голямата родопска река Арда. На територията на общината тя получава пет по-големи притока: леви – Давидковска река, Яйлидере и Боровица; десни – Оваджик и Ардинска река. След село Китница долината на Арда се заема от една от „опашките“ на големия язовир „Кърджали“. Устието на река Боровица също е „удавено“ от втората „опашка“ на язовира. Тук на брега на язовира се намира и най-ниската точка на общината – около 317 m н.в. Югоизточните части на община Ардино се отводняват от горните течения на реките Джебелска и Дива (леви притоци на Върбица) и техните многобройни малки притоци и дерета.

Климат

Територията на общината се характеризира с континентално-средиземноморски климат, модифициран от особеностите на планинския релеф. Той се отличава с мека и влажна зима и горещо и сухо лято. Зимният максимум на валежите се свързва с активността на средиземноморските циклони през студеното полугодие. През зимата нерядко от север и североизток нахлуват по-студени въздушни маси, причиняващи резки, но краткотрайни застудявания. Поради силно разчленения релеф, стойностите на климатичните елементи варират в широки граници в зависимост най-вече от надморската височина и изложението на склоновете. В по-ниските места средногодишната температура на въздуха е около 11ºС, а в по-високите – около и под 8ºС. Средномесечната температура през януари е положителна 1ºС, а през юли – 23ºС. Годишното количество на валежите е около 900 mm. Най-големи са валежите през зимата 270 mm, а най-малки – през лятото 190 mm. През преходните сезони (пролет и есен) валежите са между 210 и 220 mm. Годишната температурна сума за периода с активна вегетация е средно около 3500°, което благоприятства отглеждането на среднотоплолюбиви и топлолюбиви земеделски култури. Дефицитът в баланса на атмосферното овлажнение през активния вегетационен период налага прилагането на изкуствено напояване.

Поземлен фонд

С най-голяма площ в общинаАрдино са горските територии, заемащи 179,7 хил. дка (53,0% от площта на общината), земеделски територии – 136,9 хил. дка (40,4%), населени места и другите урбанизирани територии – 5 хил. дка (1,5%), водни течения и водният площи – 7,5 хил. дка (2,2%), територии за добив на полезни изкопаеми и депа за отпадъци – 7,5 хил. дка (2,2%), територии за транспорт и инфраструктура – 2 хил. дка (0,6%).

Население

Етнически състав (2011)

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост	Дял (в %)
Общо	11 572	100,00
Българи	2488	21,50
Турци	6 585	56,90
Цигани	–	-
Други	66	0,57
Не се самоопределят	113	0,98
Неотговорили	2 320	20,05

Населени места

Общината има 52 населени места с общо население 11 318 жители към 7 септември 2021 г.^[3]

Списък на населените места в община Ардино, население и площ на землищата им

Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)	Населено място	Население (2021 г.)	Площ на землището km2	Забележка (старо име)
Аврамово	-	6,197	Ибрахимлер	Мак	3	5,642	Мак мъл
Ардино	3387	15,328	Егри дере, Хаджи кьой	Млечино	502	5,423	Сют кееси
Ахрянско	34	6,839	Ахрян ерджек	Мусево	31	4,309
Башево	217	4,647	Халлар	Падина	749	10,411	Мак мулар, Мук мулу
Бистроглед	62	2,602	Мехмед кьой	Паспал	15	2,501
Богатино	199	2,258	Чорбаджълар	Песнопой	17	24,464	Ашиклар
Боровица	246	12,667	Чам дере	Правдолюб	176	4,436	Джелилер
Брезен	214	7,210	Халач дере, Халач	Рибарци	36	1,997	Османлар, Османци
Бял извор	1398	19,928	Ак бунар	Родопско	37	3,014	Коджа алилер
Главник	86	1,795		Русалско	45	7,925	Оташлъ
Голобрад	137	3,547	Кьосе Хасанлар	Светулка	197	7,624	Чандър
Горно Прахово	483	8,191	Тоз баля	Седларци	77	1,837
Гърбище	146	14,494	Сърт кьой	Синчец	88	8,602	Дура бейлер
Дедино	98	0,969	Деделер	Сполука	29	3,400	Оладжак
Дойранци	5	10,426	Дойранлар	Срънско	48	5,897	Джеми джедит атик
Долно Прахово	114	2,223	Тоз езир	Стар Читак	24	1,505	Читак атик
Дядовци	114	6,025	Деделер	Стояново	11	5,974
Еньовче	145	2,015		Сухово	89	2,899	Сусус бурун
Жълтуша	672	6,452	Саръ къс	Теменуга	27	7,217	Менекше
Искра	90	1,884		Търна	60	2,458
Китница	70	11,586	Ятаджик	Търносливка	143	7,929	Тюрк ереджек
Кроячево	75	5,183	Терзи кьой	Хромица	82	3,251
Латинка	11	10,652	Тюрк юрпек	Червена скала	86	2,195
Левци	86	2,112		Чернигово	128	1,384
Ленище	101	13,487	Алфатар	Чубрика	179	5,782	Факръ бунар
Любино	37	10,823	Юмерлер	Ябълковец	212	11,232	Елмалъ кебир
				ОБЩО	11318	338,848	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Чигак джедит (Читак йени) на с. Голям читак;

– преименува с. Хюсемлер на с. Диамандово;

– преименува с. Саръ къс на с. Жълтуша;

– преименува с. Алика на с. Иглика;

– преименува с. Тюрк юрпек на с. Латинка;

– преименува м. Мак Мулар (Мук мулу) на м. Падина;

• МЗ № 3225/обн. 21 септември 1934 г. – преименува с. Егри дере (Хаджи кьой) на с. Ардино;

– преименува с. Ак бунар на с. Бял извор;

– преименува с. Тоз езир на с. Долно Прахово;

– преименува с. Оташлъ на с. Русалско;

• МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. – преименува с. Ибрахимлер на с. Аврамово;

– преименува с. Ахрян ерджек на с. Ахрянско;

– преименува с. Мехмед кьой на с. Бистроглед;

– преименува с. Кьосе Хасанлар на с. Голобрад;

– преименува с. Тоз баля на с. горно Прахово;

– преименува с. Сърт кьой на с. Гърбище;

– преименува с. Дойранлар на с. Дойранци;

– преименува с. Деделер на с. Дядовци;

– преименува с. Ятаджик на с. Китница;

– преименува с. Терзи кьой на с. Кроячево;

– преименува с. Егри буджак на с. Кътино;

– преименува с. Алфатар на с. Ленище;

– преименува с. Юмерлер на с. Любино;

– преименува с. Мак мъл на с. Мак;

– преименува с. Сют кееси на с. Млечино;

– преименува с. Голям читак на с. Нов читак;

– преименува с. Османлар на с. Османци;

– преименува с. Ашиклар на с. Песнопой;

– преименува с. Джелелер на с. Правдолюб;

– преименува с. Коджа алилер на с. Родопско;

– преименува с. Чандър на с. Светулка;

– преименува с. Дура бейлер на с. Синчец;

– преименува с. Оладжак на с. Сполука;

– преименува м. Джами джедит атик на м. Срънско;

– преименува с. Читак атик на с. Стар Читак;

– преименува с. Сусус бурун на с. Сухово;

– преименува с. Тюрк ереджек на с. Търносливка;

– преименува с. Хаджиоглулар на с. Хаджиевци;

– преименува с. Халач дере на с. Халач;

– преименува с. Факръ бунар на с. Чубрика;

– преименува с. Елмалъ кебир на с. Ябълковец;

• МЗ № 1014/обн. 11 май 1942 г. – признава махалите Мусево, Падина, Паспал и Срънско за села;
• Указ № 38/обн. 2 февруари 1960 г. – признава с. Ардино за гр. Ардино;
• Указ № 516/обн.22 март 1961 г. – признава н.м. Чам дере за с. Чам дере;
• Указ № 881/обн. 30 ноември 1965 г. – заличава с. Нов читак поради изселване;
• Указ № 232/обн. 23 март 1968 г. – признава н.м. Башево и Баковица за отделно населено място – с. Башево;

– признава н.м. Еньовче (от с. Жълтуша) за отделно населено място – с. Еньовче;

– признава н.м. Хромица (от с. Млечино) за отделно населено място – с. Хромица;

– обединява н.м. Чернигово и Търна и ги признава за отделно населено място – с. Чернигово;

• Указ № 409/обн. 27 март 1981 г. – преименува с. Чам дере на с. Боровица;

– преименува с. Халач на с. Брезен;

– преименува м. Османци на м. Рибарци;

– преименува с. Менекше на с. Теменуга;

• Указ № 583/обн. 14 април 1981 г. – обединява н.м. Байчева река, Жеден и Звегор (от с. Падина) и ги признава за отделно населено място – с. Байчево;

– признава н.м. Седларци (от с. Жълтуша) за отделно населено място – с. Седларци;

• Указ № 970/обн. 4 април 1986 г. – признава н.м. Богатино (от с. Млечино) за отделно населено място – с. Богатино;

– признава н.м. Главник (от с. Жълтуша) за отделно населено място – с. Главник;

– признава н.м. Дедино (от с. Долно Прахово) за отделно населено място – с. Дедино;

– признава н.м. Искра (от с. Млечино) за отделно населено място – Искра;

– признава н.м. Левци (от с. Млечино) за отделно населено място – с. Левци;

– признава н.м. Търна (от с. Чернигово) за отделно населено място – с. Търна;

– признава н.м. Червена скала (от с. Млечино) за отделно населено място – с. Червена скала;

– заличава с. Иглика и го присъединява като квартал на с. Стояново;

– заличава с. Кътино и го присъединява като квартал на с. Боровица;

– заличава с. Хаджиевци и го присъединява като квартал на с. Китница;

• Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – закрива община Бял извор и община Млечино и заедно с прилежащите им населени места ги присъединява към община Ардино;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14 юли 1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
• Реш. МС № 397/обн. 7 юли 2000 г. – заличава с. Байчево и го присъединява като квартал на с. Падина;
• Реш. МС № 133/обн. 23 февруари 2002 г. – заличава с. Диамандово и го присъединява като квартал на с. Бял извор.

Природни и исторически забележителности

• Дяволският мост на река Арда. Построен е върху живописен тесен пролом на реката през Османския период, северозападно от село Дядовци;
• Тракийското светилище „Орловите скали“ на около 2 km от град Ардино. На високите скали има издълбани 97 скални ниши с размери 32-45-50. Дълбочината им е 8 – 12 см. Предполага се, че в тях са поставяни оброчни плочи или глинени съдове, свързани с култа към умрелите;
• Природната забележителност „Хладилника“, разположена в близост до устието на Давидковска река в Арда. Представлява хладилна пещера, която може да се използва за естествен хладилник. През топлите месеци лъха студен въздух. В района на „Хладилника“ е построена малка хижа с 12 места собственост на Държавното лесничейство;
• Тракийската крепост „Калето“, обявено за природна забележителност със Заповед № 550/7 май 2003 г. на Министъра на околната среда и водите с площ от 0,5 ха. Намира се на около 500 m от тракийското светилище „Орловите скали“. Крепостта е изцяло разрушена;
• Средновековната крепост „Кривус“. Тя е разположена на 3 km западно от село Башево. Построена е на изключително стръмен рид, заобиколен от трите страни от река Арда. Южната половина на крепостта е заета от цитадела-замък. Снабдявала се е с вода от реката посредством подземен тунел.

Транспорт

През общината преминават частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 73,8 km:

• участък от 33,3 km от Републикански път III-865 (от km 16,6 до km 49,9);
• последният участък от 4,5 km от Републикански път III-5082 (от km 14,7 до km 19,2);
• последният участък от 9,1 km от Републикански път III-8632 (от km 5,5 до km 14,6);
• началният участък от 6,2 km от Републикански път III-8652 (от km 0 до km 6,2);
• последният участък от 20,7 km от Републикански път III-8653 (от km 2,8 до km 23,5).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-87. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

• Официален сайт на община Ардино

Източници

1. www.ardino.bg
2. Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015. (на английски)
3. НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

Литература

• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.