Обсадата на Белград (на унгарски: Nándorfehérvár – съвременен Белград) през 1456 г. се състои от 4 юли до 22 юли. След падането на Константинопол през 1453 година, отоманския султан Мехмед II обединил своите сили за да подчини Унгарското кралство. Негова непосредствена цел била граничната крепост (на унгарски végvár) намираща се в Белград (на староунгарски Nándorfehérvár) – Белградската крепост.
Карта на обсадата и последвалата битка. Легенда: 1. Зелено: Християнски сили – Янош Хунияди и Джовани да Капистрано; 2. Оранжево: Турски сили – Мехмед ІІ; Виолетово: Укрепени градове: Белград /Nándorfehérvár/ и Земун /Zimony/;
Готическа фреска на Обсадата на Белград /Nándorfehérvár/ в Църквата на непорочното зачатие на Дева Мария в Оломоуц (Чехия) от 1468 година е вероятно най-старото изображение на битката. Там са изобразени Джовани да Капистрано /Giovanni da Capistrano/ в средата и Янош Хуниади вляво със знамето.Крепостта на Белград както е изглеждала през Средните векове. Долния и Горния град със замъка се виждат.Подвигът на Титус Дугович при Обсадата на Белград (Nándorfehérvár)Обсадата на Белград (Nándorfehérvár) Източник: „Хюнернаме“ (Hünername) от 1584 година.Битката при Белград. Унгарска картина от 19 векКамък в парка „Калемегдан“ в Белград, с гравиран надпис на мястото където християнските сили под командването на Янош Хуниади спечелили битката през 1456 година.Залата на рицарите в замъка на ХуниядиГробът на Янош Хуниади в Гюлафехервар Gyulafehérvár / Алба Юлия Католическа катедрала.Обсадата на Белград (Nándorfehérvár) през 1456 година (От турски ръкопис от 15 век.).Турска миниатюра на обсадата на Белград от 1456 година.
Янош Хуниади, унгарски аристократ и военачалник, който е водил много битки срещу османските турци през предходните 2 десетилетия, подготвил защитата на крепостта. Обсадата внезапно прераснала в решителна битка, по време на която Янош Хуниади предвождайки внезапна контраатака опустошава турския лагер, принуждава ранения султан Мехмед II да снеме обсадата и да се оттегли. Обсадата на Белград е описана по-късно като „решаваща съдбата на християнска Европа“.[1].