Нюрнбергски закони
From Wikipedia, the free encyclopedia
Нюрнбергските закони са няколко поредни закона срещу евреите в Германия, изготвени от Вилхелм Щукарт и оповестени на 7-ия конгрес на НСДАП в Нюрнберг, проведен между 9 и 16 септември 1935 г.
Най-важният от тези закони е Законът за защита на германската кръв и на германската чест от 15 септември 1935 г., който забранява бракосъчетанията между арийци и евреи. Арийският произход става условие за заемане на държавни длъжности в изпълнение на програмата на НСДАП. Райхзаконът признава гражданството на Reichsbürger – граждани с чиста арийска кръв, а на Sttatsangehörige – статут на евреите като поданици на държавата.[1]Нюрнбергските закони били антисемитски и расови закони в Нацистка Германия. Те били основани от събранието Райхстаг на 15 септември 1935 година на специално събрание на Нацистката партия. Двата нормативни акта били: законът за защита на германската кръв и законът за защита на германската чест, в които се забранява бракът и извънбрачните полови сношения между евреи и немци. Както и наемането на работа на немски жени под 45 годишна възраст в еврейски къщи или домакинства. Допълнителен указ, очертаващ определението на кой по точно е евреин, влиза в сила на 14 ноември 1935 година. На 26 ноември законите биват разширени и включват циганите и негрите. В това разширение те обобщават и определят циганите като врагове на основната раса, също както и евреите. От загриженост за външната политика на Германия двата закона влизат в пълна сила само след края на Олимпийските игри в Берлин през 1936 година.
Книги, писани от евреи, били изгаряни, имало е системен тормоз, насилствени атаки и били активно потиснати. Евреите били лишени от техните граждански и човешки права и скоро след това напълно премахнати от Немското общество. Нюрнбергските закони имат съсипващо икономично и социално въздействие към еврейската общност. Хора са осъдени за нарушаване на законите за бракосъчетание, те били вкарвани в затвора и след, като излежавали присъдите си били арестувани отново и пратени в концлагерите. Всички, които не били евреи, спрели всякакъв контакт с тях, дори не влизали в техните магазини, които били затворени, поради липса на клиенти. Евреите дори нямали право да работят в публична длъжност като медицина или образователна дейност. Емиграцията също била проблем за тях, защото те били длъжни да оставят 90% от тяхното богатство под форма на такса при напускане на държавата. От 1938 година било почти невъзможно за някои евреи за емигрират, защото никоя друга държава не би ги приела.
Националната социалистическа германска работническа партия (НСДАП) е била една от няколкото политически крайно десни партии, все още активни след края на Първата световна война. Партийната платформа включвала премахването на Ваймарската република, отхвърлянето на радикалния антисемитизъм и анти болшевизма. Те обещали, че Централното правителство ще увеличи местообитанието за германския народ, формирането на национална общност, въз основа на раса, расово очистване чрез активно потискане на евреите, които били лишени от гражданство и граждански права.