Нотариус
From Wikipedia, the free encyclopedia
Нотариус (от латински: Notarius или notārius – „писар“[1], „слагащият бележки“[2]), съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД)[3], е лице (юрист)[4], на което държавата възлага извършването на предвидените в законодателството нотариални действия и е вписано в Регистъра на Нотариалната камара.[3] Нотариусът е съдебно лице[5][6][7], което удостоверява с подпис и печат истинността на юридически актове и документи.[6]
Нотариусът е субект (Италия), на когото е възложена функцията да гарантира валидността на договорите и по-общо на правните сделки, придавайки публична достоверност[8] на документите, делата и подписите, представени и положени в негово присъствие.[8]
Нотариусът лично извършва нотариалните и други предвидени в закона действия, като може да се подпомага в своята дейност от помощник-нотариус.[9]
Районът му на действие съвпада с района на съответния районен съд.[10]
Нотариусът е самоосигуряващо се лице, в рамките на упражняваната от него свободна професия[11], каквито професии са: лекарите (на свободна практика), архитектите, частните съдебни изпълнители, адвокатите, експерт-счетоводителите, строителните инженери, други.
Съставът на нотариусите в една държава или населено място, упражняващи професията като общност – колектив, гилдия или колегия, се нарича „нотариат“[12] – от латински: notariātus.[13][14]; в по-широк смисъл, могат да се прибавят нотариалните нормативни актове на страната и съответната техническа организация (пример: „144 години български нотариат“ (към 2022 г.)[15]).