Новокаменна епоха
From Wikipedia, the free encyclopedia
Новокаменна епоха или неолит (на гръцки: neos – „ново“ и lithos – „камък“) (8000 – 4000 г. пр. н.е.) е последният период от каменната епоха. Това е най-ранната фаза на уседнал живот и наличие на земеделска дейност при отделните човешки общества. По българските земи тя е между 7-ото и 4-то хил. пр. н.е.[1] но другаде, например в Близкия изток, обществата започват да обработват земята около 1000 – 1500 години по-рано. В Древен Египет неолитът продължава до протодинастичния период, ок. 3150 г. пр. н.е.[2][3][4] В Китай той продължава до около 2000 г. пр. н. е. с възхода на културата Ерлитоу преди династията Шан,[5] а в Скандинавия неолитът продължава до около 2000 г. пр. н. е.[6][7][8]
Името е измислено от Джон Лъбок през 1865 г. Той предлага да се различават палео-, мезо- и нео-лит. Появата на метални инструменти бележи края на неолита и цялата каменна епоха. Началото на прехода към следващ период се нарича „енеолит“ или каменно-медна епоха, а тя прераства по-нататък в бронзовата или желязната епоха.
Новокаменната епоха по-конкретно се свързва с група специфични поведенчески и културни промени сред човешките общества, включващи отглеждането на културни растения и използването на питомни животни. Преходът от събирателство и лов и номадски/полуномадски начин на живот (характерни за старо- и среднокаменната епохи) към земеделие и уседнал начин на живот е наречен неолитна революция.