Нова вещественост (литература)
From Wikipedia, the free encyclopedia
Понятието Нова вещественост или Нова предметност (на немски: Neue Sachlichkeit; в англоезичния свят Нова обективност и Социален реализъм) обозначава на първо място течение в литературата на Ваймарската република. То се отнася за произведенията от периода между двете световни войни, в които е представена тенденцията към рушащо илюзиите представяне на обществото, еротиката, техниката и световната икономическа криза от края на 1920-те години, в отговор на литературата на експресионизма. Представителите на Новата вещественост в литературата са свързани с късния натурализъм, но се отличават от него по своето разочаровано от политиката съзнание и по прилагането на псевдонаучна обективност.[1]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Нова вещественост.
Не е известно кой въвежда понятието Нова вещественост. Обикновено биват посочвани Ото Дикс (1922)[2] и Густав Фридрих Хартлауб (1923).[3] И двамата свързват понятието с концепцията за нова обективност в изобразителното изкуство. Изложбата Нова вещественост в Манхайм през 1925 г. може да се разглежда като начало на доминацията на Новата вещественост като стил на епохата. През 1926 г. холандското списание за изкуство De Stijl пренася названието от изобразителното изкуство върху литературата.
Възходът и падението на стила на Новата вещественост са тясно свързани в Германия с историята на Ваймарската република (1919 – 1933). Упадъкът на Новата вещественост започва с Голямата депресия през 1929 г. С идването на власт на нацистите през 1933 г. идва времето за нов разцвет на патетично-идеологическата литература. Подкрепящото демокрацията писане на авторите на Новата вещественост довежда до публичните изгаряния на книгите им и до ареста на някои автори, които не са успели навреме да избягат в изгнание.