Николас Тинберген
нидерландски зоолог / From Wikipedia, the free encyclopedia
Николас (Нико) Тинберген (на нидерландски: Nikolaas Tinbergen), FRS[4] е холандски биолог и орнитолог, който споделя Нобеловата награда за физиология или медицина от 1973 г. с Карл фон Фриш и Конрад Лоренц[5][6][7][8][9] за техните открития относно организирането и извличането на индивидуални и социални модели на поведение при животните. Той е смятан за един от основателите на съвременната етология, изследване на поведението на животните.
Николас Тинберген | |
нидерландски зоолог | |
Роден | |
---|---|
Починал | 21 декември 1988 г. (81 г.)
|
Учил в | Лайденски университет |
Работил в | Лайденски университет (18 април 1939)[1] Лайденски университет (23 януари 1947 – 16 юни 1949)[1] Оксфордски университет |
Награди | Нобелова награда за физиология или медицина (1973)[2][3] Член на Британското кралско научно дружество |
Семейство | |
Братя/сестри | Ян Тинберген |
Николас Тинберген в Общомедия |
През 1951 г. Тинберген публикува The Study of Instinct, значима книга за поведението на животните. През 60-те години на ХХ век той си сътрудничи с режисьора Хю Фалкус по поредица от филми за дивата природа, включително The Riddle of the Rook (в превод: „Загадката на враната“) (1972) и Signals for Survival (в превод: „Сигнали за оцеляване“) (1969), с които печели наградата на Италия през съответната година и американската синя лента през 1971 г.