Неизбежна отбрана
From Wikipedia, the free encyclopedia
Неизбежната отбрана е деяние (действие или бездействие), с което се защитават държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се от непосредствено противоправно нападение, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.[1]
Неизбежната отбрана е обстоятелство, изключващо обществената опасност и противоправността на деянието. Действито или бездействието, извършено при неизбежна отбрана е ненаказуемо.[1] Субект на защитните действия може да бъде не само нападнатият, но и всяко трето лице. Няма особености относно субекта на нападението, стига то да е едновременно непосредствено и противоправно.
Нападението може да се изразява както в действие, така и в бездействие. Не е задължително активно поведение за да има застрашаване на тези групи интереси по смисъла на чл.12 НК[1].