Янаки (Начо) Петров Папазов е български политик от БКП.
| Начо Папазов | |
| Секретар на ЦК на БКП | |
| Мандат | 5 ноември 1962 – 19 ноември 1966 |
|---|---|
| Назначен от | Централния комитет на БКП |
| Първи секретар на ЦК на БКП | |
| 1962 – 1966 | Тодор Живков |
| Предшественик | Лъчезар Аврамов |
| Наследник | Иван Пръмов |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал | 9 декември 1996 г.
|
| Националност |  България |
| Религия | атеист |
| Полит. партия | БКП (1941 – 1989) |
| Образование | Братиславска политехника Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
| Професия | инженер • юрист • политик |
| Народен представител в: II НС III НС IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС | |
Портал  Политика | |
Произход, образование и ранни години
Начо Папазов е роден на 25 март 1921 г. в село Граматиково, Малкотърновско. Член е на РМС от 1935 г., на БРП (т.с.) - от 1941 г. Завършва висше образование – за строителен инженер (Братиславска политехника) и Право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Между 1943 и 1944 г. е член на Областния комитет на РМС в Бургас и на ръководството на БОНСС.
Професионална и политическа кариера
След 9 септември 1944 г. става член на ЦК на РМС, на ЦК на СНМ и председател на Централното ръководство на БОНСС. От 1948 до 1951 г. е секретар на VIII районен комитет на БКП в София. В периода 1951 – 1954 г. е секретар на ГК на БКП в София, а от 1954 до 1957 – първи секретар. Между 1957 и 1959 г. завежда отдел „Деловодство“ при ЦК на БКП. Кандидат-член е на Централния комитет на БКП от 4 март 1954 до 2 юни 1958 г. и пълноправен член на ЦК на БКП от 2 юни 1958 до ноември 1989 г. Известно време е секретар на ЦК на БКП (5 ноември 1962 – 19 ноември 1966)[1] и член на Секретариата на ЦК на БКП от 19 декември 1977 до 4 април 1981[2][3]. Председател е на Централната контролно-ревизионна комисия (1986 – 1989). Член на Политбюро на ЦК на БКП (16 ноември - 8 декември 1989 г.)[4]. В периода 1977 – 1990 г. е председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. Член е на Държавния съвет на Народна република България от 1984 до 1986 и през 1989 г.[4]
Министерски постове
Бил е министър на просветата и културата (25 декември 1959 – 27 септември 1962), председател на Държавния комитет за наука, технически прогрес и висше образование (9 юли 1971 – 4 януари 1984), първи заместник министър на правосъдието (1966 – 1967), посланик на Народна република България в Япония (18 август 1967 – 15 юни 1971) и др. Бил е посланик и в Сингапур и Малайзия през 1971 г. През 1971-1973 година е председател на Комитета по мирното използване на атомната енергия.[5] През 1981 г. получава отличието „Герой на социалистическия труд“.
- „Резултатите от преустройството на народното образование. Доклад“ (1962)
- „Икономическият механизъм за управление на научно-техническия прогрес“ (1980)
- „Братска дружба, всестранно сближаване“ (1987)
- „Япония – от самурайския меч до изкуствения интелект. Очерци“ (1989)
Wikiwand in your browser!
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
