Национален отбор по футбол на Италия
From Wikipedia, the free encyclopedia
Италианският национален отбор по футбол (на италиански: Nazionale italiana di calcio) е мъжки футболен отбор, който представлява Италия в международните футболни състезания и срещи. Това е един от най-титулуваните и успешни национални футболни отбори в историята. Италианците са четирикратни световни шампиони през 1934, 1938, 1982 и 2006 г. – второ постижение в света след Бразилия и изравнено от Германия. Италия е два пъти европейски шампион – през 1968 и 2020 г., както и олимпийски шампион през 1936 г., с което става първия европейски отбор, печелил всички тези турнири.
Национален отбор по футбол на Италия | |||
Прякор(и) | Адзурите Скуадра Адзура | ||
---|---|---|---|
Асоциация | Италианска футболна федерация | ||
Конфедерация | УЕФА (Европа) | ||
Треньор | Лучано Спалети | ||
Капитан | Джанлуиджи Донарума | ||
Най-много мачове | Джанлуиджи Буфон (176) | ||
Най-много голове | Луиджи Рива (35) | ||
ФИФА код | ITA | ||
| |||
Класиране | |||
Последно | 10 (22 юни 2024) [1] / 12 (22 юни 2024)[2] / | ||
Най-високо | 1 (/1993, 2007/ [3]) | ||
Най-ниско | 17 (/2015, 2017/ [4]) | ||
Първи мач | |||
Италия 6:2 Франция (Милано, Италия; 15 май, 1910) | |||
Най-голяма победа | |||
Италия 9:0 САЩ (Брантфорд, Англия; 2 август, 1948) | |||
Най-голяма загуба | |||
Унгария 7:1 Италия (Будапеща, Унгария; 6 април, 1924) | |||
Световно първенство по футбол | |||
Участия | 18 (първо през 1934) | ||
Най-голям успех | Шампион (1934, 1938, 1982, 2006) | ||
Европейско първенство по футбол | |||
Участия | 10 (първо през 1968) | ||
Най-голям успех | Шампион (1968, 2020) | ||
Купа на Конфедерациите | |||
Участия | 2 (първо през 2009) | ||
Най-голям успех | Трето място, 2013 | ||
Национален отбор по футбол на Италия в Общомедия |
След като получава като следващи класирания две втори места (Мексико 1970 и САЩ 1994) и трето място (Италия 1990) за Световната купа, второ място за Централноевропейската купа, две втори места на Европейското първенство (Белгия-Холандия 2000 г. и Полша-Украйна 2012 г.), бронзов медал от олимпийския турнир в Амстердам през 1928 г., трето място на Купата на конфедерациите на ФИФА (2013 г.), две трети места в Лигата на нациите на УЕФА (2020-2021 г. и 2022-2023 г. ) и участие в Купата на шампионите КОНМЕБОЛ-УЕФА (2022 г.), Италия е единственият национален отбор, спечелил медал във всички официални състезания, организирани от ФИФА и УЕФА за старшите национални отбори.
Това е един от двата национални отбора (другият е Бразилия), които са спечелили две последователни световни титли през 1934 и 1938 г. Той също така държи два световни рекорда за национални отбори: за абсолютна непобедимост, установен между 10 октомври 2018 г. и 6 октомври 2021 г., с 37 последователни мача без поражение,[5] и за неприкосновеност на собствената си врата, като не е допуснал гол за 1168 последователни минути игра, от 14 октомври 2020 г. до 26 юни 2021 г.[6]
Отборът се ръководи от на Италианската футболна федерация.
Традиционният цвят на екипа на Италианския отбор по футбол (както и на повечето национални отбори и атлети от другите спортове в Италия) е светлосин (azzurro на италиански), поради което играчите често са наричани „Адзури“ (Azzurri), а самия отбор – „Скуадра адзура“ (Squadra azzurra).