From Wikipedia, the free encyclopedia
Настъплението в Леванте започва през април 1938 г. и е опит на националистическите сили на Франсиско Франко да превземат град Валенсия, държан от републиканците по време на Гражданската война в Испания.
Настъпление в Леванте | |||
Гражданска война в Испания | |||
Марокански войски в Рубиелос де Мора, 1938 г. | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 25 април – 24 юли 1938 г. | ||
Място | Източна Испания | ||
Резултат | Победа за републиканците | ||
Територия | Испания | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
Националистите окупират провинция Кастелон, но офанзивата се проваля поради лошото време и упоритата съпротива на републиканските войски на отбранителната линия XYZ.
След успеха на Арагонската офанзива, в резултат на която националистическите армии достигат Средиземно море, Републиката е разделена на две; Испанската републиканска армия е в безпорядък и пътят към Барселона е отворен за националистите.[7] Дори генерал Висенте Рохо твърди, че Барселона може да бъде превзета с "по-малко сила и за по-малко време", отколкото през януари 1939 г. Националистическите генерали и германските и италианските съюзници на Франсиско Франко очакват бърза атака срещу Барселона. Въпреки това, Франко решава да се обърне на юг срещу столицата на Испанската република Валенсия,[8] защото се страхува от френска намеса в Каталуния след аншлуса.[9] Освен това не иска бърз край на войната, тъй като води война на унищожение срещу Републиката, за да смаже всяка опозиция. Дионисио Ридруехо твърди, че: „Една дълга война означаваше пълна победа. Франко избра по-жестокия вариант, който от негова гледна точка беше и по-ефективен.“
Националистическата офанзива започва на 25 април с кастилския армейски корпус на генерал Хосе Енрике Варела, галисийския корпус на Антонио Аранда и формацията на Гарсия Валиньо, но напредването е спряно на 27 април. На 1 май националистите продължават офанзивата си, напредвайки на три фронта от Теруел (Варела), брега на Средиземно море (Аранда) и централна колона, движеща се между тях през планините (Гарсия Валиньо). Националистите установяват, че вървят бавно поради дъждовното време през март и април, което забавя настъплението, трудния терен, който подпомага отбраната на републиканските сили, и упоритата решителност на републиканските войски, подсилен с нови оръжия от Франция: съветски изтребители Supermosca (I-16 Type 10) с четири картечници, 40 изтребителя Grumman FF и зенитни оръдия. На 13 юни Кастелон пада от корпуса на Гарсия Валиньо след няколкодневни битки, но те са спрени близо до Сагунто.[10] С падането на Кастелон, националистите разполагат със средиземноморско пристанище, в което могат да бъдат доставени муниции и храна за войските на националистите на този фронт.
Националистите са изненадани от съпротивата на републиканските сили и генерал Алфредо Кинделан се опитва да убеди Франко да се откаже от операцията. Легион „Кондор“ е изтощен и в крайна сметка е изтеглен от фронта. Въпреки това, Франко нарежда атаката да продължи и Валенсия да бъде превзета до 25 юли. До началото на юли националистите подсилват фронта с три дивизии от Италиански експедиционен корпус, водени от генерал Марио Берти, и четири дивизии от корпуса Турия на генерал Хосе Солчага. Освен това националистите разполагат с деветстотин оръдия и четиристотин самолета на този фронт и току-що са получили около 50 италиански средни бомбардировача (BR.20, SM.79, SM.81). Противопоставяйки се на националистите, републиканците разполагат с шестте армейски корпуса от армията на Леванте на генерал Леополдо Менендес.[11]
На 5 юли Гарсия Валиньо атакува от Кастелон, но е спрян от републиканските сили, водени от полковник Густаво Дуран и генерал Менендес в Сиера де Еспадан.[12] Последният натиск на националистическата офанзива започва на 13 юли. На запад корпусът на Солчага се придвижва на юг от Теруел с корпуса на Варела и италианците на техния фланг на изток, а формацията на Гарсия Валиньо се опитва да напредне надолу по брега.[13] След известна решителна съпротива при Мора де Рубиелос и Сарион, републиканската линия в Сиера дел Торо се разпада. След това националистите напредват 60 километра, докато не са спрени от укрепленията на линията XYZ, минаващи на изток и запад от Вивер в Сиера де Еспадан.[14]
Между 18 и 23 юли тези защити, държани от два републикански корпуса, водени от полковници Ернесто Гуемес и Карлос Ромеро, успяват да спрат настъплението на националистите. Националистите се опитват да пробият републиканската защита с вълни от пехота и интензивни бомбардировки, но републиканските защитници чрез използването на добре планирани окопи и защитени комуникационни линии успяват да нанесат тежки загуби на националистите (около 20 000 жертви), страдащи сравнително малко (само 5 000 жертви). На 23 юли офанзивата спира, а битката при Ебро, предотвратява по-нататъшни атаки на линията, като изтегля осем националистически дивизии и тяхната тежка артилерия.[15] Националистическата офанзива приключва на по-малко от 40 километра от Валенсия.
Според Бийвър отбраната на линията XYZ е много по-голяма победа за Републиката от Гуадалахара. Националистите окупират провинция Кастелон, но не успяват да завземат Валенсия и претърпяват тежки загуби. Републиканската армия има време да се реорганизира и да планира нападението през река Ебро.[16] Освен това републиканските сили в Каталуния имат време да се превъоръжат с оръжията, получени през френската граница, която е отворена отново през март.[17]
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.