Наследяване в България през Средновековието
From Wikipedia, the free encyclopedia
Въпросът за наследяването възникнал едва при разпадането на родовите съсловия, обособяването на отделните семейства и установяването на частната собственост. За наследяването според обичайното право на славяните през най-ранния период няма данни в изворите. През Средновековието имуществото на починалия било наследявано от неговите синове, а дъщерите получавали само зестра. Този установен обичай се запазил до късна епоха – края на XIX век и началото на ХХ век, когато се наложили промени в Закона за наследството в полза на синовете на наследодателя.
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, редактиране, енциклопедиране на текста. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
След покръстването, редом с обичайните норми, материята за наследяването била уредена и в новото християнско законодателство, предимно в Еклогата. Еклогата възприема пълната и стройна система на римското право в областта на наследяването и установява два начина за наследяване – по закон и по завещание.