From Wikipedia, the free encyclopedia
Нагарджуна (на санскрит: नागार्जुन, „Сребърна змия“) е индийски будистки учител, смятан за един от най-значимите будистки философи.[1]
Нагарджуна नागार्जुन | |
индийски философ | |
Нагарджуна с 30 от 84-те махасидхи | |
Роден |
около 150 г.
|
---|---|
Починал | около 250 г.
|
Религия | Будизъм |
Учил в | Наланда |
Философия | |
Регион | Индийски субконтинент |
Школа | Мадхямака |
Нагарджуна в Общомедия |
Заедно със своя ученик Арядева, Нагарджуна поставя началото на школата Мадхямака в Махаяна будизма.[1] Приписва му се развиването на философията на сутрите праджнапарамита, а според някои източници – разкриването на тези текстове пред света, след като ги получава от краля на нагите (свързани с водата митични същества, често изобразявани като змиеподобни хора). Освен това се предполага, че той е автор на няколко трактата върху расаяна, както и че за известно време оглавява Университета Наланда.[2]
В същото време традицията Кагю почита Нагарджуна като един от държателите на далечната (непряката) приемственост на Махамудра. В традицията дзен Нагарджуна се разглежда като четиринадесети или двадесети патриарх в зависимост от начина на отброяване.
Надеждните сведения за живота на Нагарджуна са силно ограничени, тъй като най-ранните свидетелства за него идват от китайски[3] и тибетски източници, съставени столетия след смъртта му. В допълнение самите текстове не са фактологични, а силно преплитат реалност, мистика, митологични сюжети и алегории.
Според някои сведения, Нагарджуна е родом от Южна Индия.[4][5] Някои изследователи смятат, че той е съветник на владетел на царството Сатавахана.[4] Ако това е вярно, археологическите свидетелства от Амаравати показват, че това би бил Яджна Шри Шатакарни, управлявал между 167 и 196 година. Въз основа на тази връзка животът на Нагарджуна често се отнася към периода 150 – 250 година.[4]
Според традицията на тибетската школа Кагю Нагарджуна живее 600 години, т.е. до VIII или IX век, като по този начин предава „далечната приемственост“ на Махамудра на Шаварипа, докато някои автори дори смятат, че има двама различни учители с името Нагарджуна.
Според една биография от IV – V век, преведена от Кумараджива Нагарджуна е роден в браминско семейство[6] в областта Видарбха[7][8][9] в централна Индия и става будист едва по-късно в живота си, прави будист и местния владетел и фокусира дейността си в североизточна Индия.
На Нагарджуна се приписват множество текстове, оказали влияние върху будизма, на за много от тях се смята, че са псевдоепиграфи, като споровете за автентичността на свързваните с него произведения продължават.
„Муламадхямакакарика“ е най-известното произведение на Нагарджуна. То е не само задълбочен коментар на беседата на Буда с Каккаяна,[11] единствената с посочено име на събеседника, но и подробен и внимателен анализ на основните беседи, включени в никая и агама, особено тези от „Атхакавага“ на „Сута Нипата“.[12]
В „Муламадхямакакарика“ „всички изживявани явления са празни (шуня). Това не означава, че те не са изживявани и, съответно, са несъществуващи, а само, че те са лишени от неизменна и вечна субстанция (свабхава), защото, като сън, те са само проекции на човешкото съзнание. Тъй като тези въображаеми образи са изживявани, те не са само имена (праджняпти).“[13]
Основен ученик на Нагарджуна е Арядева (III в.), основните коментари към трудовете му са от Будапалита (V в.), Бхававивека (VI в.) и Чандракирти (VII в.). В рамките на приемствеността на Махамудра той е ученик на Сараха и учител на Шаварипа (вероятно VIII в.), а според някои източници дори и на Тилопа. Негов ученик също така е гуру Нагабодхи.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.