Наблюдение
From Wikipedia, the free encyclopedia
Наблюдението е дейност на едно разумно или сетивно същество (например човека), което изпитва чувства и усвоява знания за едно явление, надграждайки предишните си познания и идеи за него.[1] Наблюдението е нещо повече от простия акт на наблюдаване[2]: за да извърши наблюдение, едно същество трябва освен да наблюдава[3] и да прави опити да прибави получената информация към досегашното си знание. Наблюденията се изразяват с твърдения, основаващи се на едно от шестте сетива. Наблюденията, които се основават на самоопределени инструменти, често пъти не са надеждни. Подобни наблюдения е трудно да бъдат възпроизведени, защото могат да бъдат различни при един и същ стимул. Поради тази причина те не са особено полезни в точните науки (като например физиката), коите изискват обективно дефинирани инструменти. Такива инструменти са например спектрометрите, осцилоскопите, камерите, телескопите, интерферометрите, магнетофоните, термометрите или часовниците, уреди с градуирани измервателни скали (степени) с цел подобряване на точността, качеството и полезността на информацията, получена при наблюдението.
Точността и значителният успех на науката се дължи преди всичко на точността и обективността (т.е. повтаряемостта) на наблюденията на научно изследваната реалност.