Минойска цивилизация
From Wikipedia, the free encyclopedia
Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) е егейска цивилизация от бронзовата епоха, зародила се на средиземноморския остров Крит и развивала се между 2600 и 1100 г. пр.н.е. Тя предхожда микенската цивилизация и е определяна като най-ранната от този вид в Европа[1], като историкът Дюрант нарича минойците „първата брънка на европейската верига“.[2]
Преоткрита е от британския археолог Артър Еванс, който извършва археологически разкопки и проучвания в началото на XX век и нарича първоначално керамиката, а след това и цялата култура „минойска“ по името на митичния цар Минос, който според древногръцката митология властвал над Крит.
Историците я определят като матриархална поради множеството свидетелства за високия жизнен и обществен статус на жените и заради религиозния пантеон на минойците, начело на който стои върховно женско божество.[3]
Най-значимият център на цивилизацията е град Кносос в северната част на Крит, където били издигнати величествени дворци. Други значими центрове са градовете Фестос, Малиа и Закрос. Своя най-голям разцвет Кносос достига около 1600 – 1450 г. пр. Хр., когато царете на Кносос се издигат над владетелите на Фестос, Малия, Закрос и разпростират властта си над целия остров. Те са не само царе, но и върховни жреци. Символ на властта и олицетворение на мощта им е двуострата брадва лабрис. От нея идва и името „лабиринт“ (къща на двойната брадва), с което критяните наричат двореца на владетеля. Така за пристигналите на острова по-късно обитатели лабиринт започва да означава голяма сграда с многобройни и заплетени коридори, нещо объркано. Според гръцката митология дворецът Лабиринт бил построен от изкусния архитект, атинянина Дедал, по нареждане на цар Минос, и бил обитаван от кръвожадното чудовище Минотавър с човешко тяло и глава на бик, на което принасяли човешки жертви.
Минойците разполагат със силна флота, която кръстосва морето между Крит и останалите средиземноморски селища, особено тези в Близкия Изток. Чрез търговия и изкуство минойците оказват културно влияние далеч извън Крит – върху Цикладите, Старото царство на Древен Египет, Кипър, Ханан, Леванта и Анадола. Образци от минойско изкуство са запазени на остров Санторини, разрушен от изригването на вулкана Тера.
Макар езикът на минойците, достигнал до нас чрез две различни писмености (отначало линеар А, последвана от линеар Б), да не е проучен, той се различава от по-късния гръцки език. Краят на цивилизацията настъпва около 1400 г. пр.н.е. по неясна причина, посочват се нашествия на микенците, както и вулканичното изригване на Тера.