Кносос
From Wikipedia, the free encyclopedia
Кносос или понякога Кнос (на гръцки: Κνωσσός) е най-големият археологически обект на остров Крит, един от политическите и културните центрове на минойската цивилизация наред с Фест и Малия и в един период – главен сред тях. Намира се на около 6 км от град Ираклион. По време на най-големия си разцвет около 17 – 15 век пр.н.е. Кносос е един от най-влиятелните градове по Средиземноморието. С името Кносос се нарича както целият комплекс от разкрити сгради, така и само царският дворец, който е забележителен с първото прилагане на нови инженерни и архитектурни решения като многоетажни сгради, естествено и изкуствено осветление, водопровод и канализация, вентилация, отопление и пътища с настилка. По-късно е сполетян от природни бедствия и в крайна сметка завладян от микенците. Неговата гибел води до залеза на цялата минойска цивилизация.
Кносос Κνωσός | |
Дворецът в Кносос | |
Местоположение | |
---|---|
35.297961, 25.163156 Местоположение в Гърция | |
Страна | Гърция |
Област | Крит |
Град | Ираклио |
Археология | |
Вид | град |
Период | 7000 – 1100 г. пр.н.е. |
Култура | Минойска, Микенска |
Епоха | Неолит до късна бронзова епоха |
Кносос в Общомедия |
В гръцката митология Кносос се свързва с името на легендарния цар Минос. Според легендата в околностите на двореца му имало лабиринт, дело на Дедал, в който живеел Минотавър (вероятно, под лабиринт се е разбирал самият дворец). В епохата на класическата античност тук е средоточието на култа към Зевс.