Миногоподобни
разред хордови животни From Wikipedia, the free encyclopedia
разред хордови животни From Wikipedia, the free encyclopedia
Миногоподобните, още миноги (Petromyzontiformes), са безчелюстни животни (разговорно неправилно определяни като риби), с назъбена фуниевидна уста, която повечето видове използват, за да паразитират, като смучат кръв от риби. В действителност миногите не са истински риби, поради значителните различия в строежа и филогенетичния си произход.
| Миногоподобни | ||||||||||||||||||
 Речна минога (L. fluviatilis) | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
L.S.Berg, 1940 | ||||||||||||||||||
| Миногоподобни в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Класът на срещащите се днес миноги, Cephalaspidomorphi, традиционно се поставя в парафилетичния надклас Agnatha. Филогенетично, всички срещащи се в днешно време миноги попадат в монофилетичната група Hyperoartia, съдържаща още много други, изчезнали видове. Самото разделение на Hyperoartia често не включва класа Cephalaspidomorphi, а поставя разреда на миногите (Petromyzonta / Petromyzontiformes) на място, съобразено с филогенетичния анализ на изчезналите видове.
Речната минога живее в солена вода, а именно – всички морета, които мият бреговете на Европа, Северна Америка и Япония. Обитава крайбрежните води и се изкачва в реките, за да хвърли хайвера си, като понякога остава за дълго в големи реки и сладководни басейни.
В България миногата обитава изключително река Дунав, в която се размножава, изкачвайки се от Черно море.
Миногата е записана в Червената книга на България.
Възрастните миноги паразитират по рибите. Те се „залепят“ към тях с устната им вендуза, а чрез снабденият със зъби език прогризват дупка в тялото на „жертвата“. По този начин, те буквално „изпиват“ кръвта и месото ѝ, а след като не остане нищо от нея, миногата се отправя в търсене на нова жертва.
Хайвера си миногата хвърля в края на пролетта – началото на лятото. Интересно е да се отбележи, че някои миноги навлизат в реката за размножаване през периода август-ноември, а други през пролетта. Така, едните хвърлят хайвера си непосредствено след влизането им в реката, а други прекарват в нея дълги месеци, като през това време не се хранят с нищо. Всяка женска изхвърля средно около 22 хиляди зърна хайвер. Самците по правило се доста по-дребни от женските. Личинките се излюпват на 11 – 14 ден след оплождането. Те много приличат на малки (3,2 mm), светло-жълти червейчета. При достигане на дължина от 6 mm, те се заравят в грунда. 15 – 20 дневните личинки напускат мястото на излюпването си и биват отнасяни надолу от течението на реката. Личинковия стадий при миногата продължава 4 – 5 години.
Миногата не представлява интерес за спортния риболов, но на някои места в света я ловят по особен начин, при това в големи количества. Тъй като знаят, че през нощта миногата се изкачва нагоре по течението, за да хвърли хайвера си и едновременно с това се крие в различни закътани места през деня, много рибари по големите руски реки залагат специални капани. Те представляват конусовидни снопове от тръстика, завързани за въже, което е потопено напряко на реката така, че отворите да сочат по посока на течението. През известно време въжето се изважда, като от капаните се изваждат скрилите се вътре миноги.
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
