From Wikipedia, the free encyclopedia
МиГ-31 (според условното наименование на НАТО: Foxhound) е двуместен, боен руски свръхзвуков изтребител. Той е първият съветски боен самолет от четвърто поколение.
| МиГ-31 | |
 | |
| Описание | |
|---|---|
| Тип | изтребител |
| Производител | РСК „МиГ“,  Русия СССР |
| Първи полет | 16 септември 1975 г. |
| В експлоатация от | 1982 г. |
| Тактико-технически данни | |
| Екипаж | 2 души |
| Дължина | 22,69 m |
| Размах на крилете | 13,46 m |
| Площ на крилете | 61,60 m² |
| Височина | 6,15 m |
| Тегло (празен) | 23 700 kg |
| Тегло (пълен) | 46 750 kg |
| Двигател | 2хД-30Ф6 |
| Макс. скорост | 3000 km/h (M 2,83) |
| Макс. претоварване | 5 g |
| Таван на полета | 20 600 m |
| Въоръжение | |
| Оръдие | ГШ-6-23 |
| Ракети | Р-33Э, Р-40ТД-1, Р-60МК |
| МиГ-31 в Общомедия | |
Работата по създаването на изтребителя-прехващач МиГ-31 започва в Опитното-конструкторско бюро „А. И. Микоян“ през 1968 година. Самолетът е построен по схемата на МиГ-25, но има екипаж от двама души – летец и щурман-оператор, разположени по схемата „тандем“.[1]
Разработката на МиГ-31 започва с първия полет на прототипа Ye-155MP на 16 септември 1975. Макар че ползва за основа вече съществуващия МиГ-25, новият прототип е с удължен фюзелаж заради новия по-мощен радар и в много аспекти може да се смята, че МиГ-31 все пак е изтребител с нов дизайн. Новият прототип е съставен от два пъти повече титан (16%) и три пъти повече алуминий (33%) спрямо своя предшественик. Друга особеност е, че МиГ-31 може да лети свръхзвуково на ниски височини. Освен това самолетът е много по-стабилен на ниски височини благодарение на новите Д-30 двигатели, които използва.
Един от най-важните елементи за новия прехващач е обновеният радар, с възможности за засичане на обекти под и над самолета, както и следене на няколко цели едновременно.
Както и предшественика си МиГ-25, новият самолет буди съмнения и спекулации в Запада. Западът узнава за течащата тогава разработка от Виктор Беленко, съветски пилот, дезертирал със своя МиГ-25П в Япония през 1976. Беленко описва предстоящият „Super Foxbat“ като двуместен изтребител-прехващач, способен да прехваща крилати ракети.
Серийното производство на МиГ-31 започва през 1979 и до 2000 г. са произведени общо 400 бройки.
През годините МиГ-31 претърпява различни програми за модернизация, като МиГ-31БМ с подобрена авионика, нов радар, HOTAS (ръцете на лоста и управлението на двигателя), LCD и мултифункционални дисплеи, възможност за използване на най-новата ракета „въздух-въздух“ Р-77.
В руските ВВС проектът за обновяване на всички МиГ-31 до БМ стандарта започва през 2010 г. и се предвижда повече от 60 самолета да бъдат обновени до този стандарт през 2020 г.
МиГ-31 оперира с радар тип „PESA“ – Заслон S-800. Той може да засича цели до 600 км, да следи до 10 обекта и да атакува 4 от тях едновременно. На по-новите модификации е инсталиран новият Заслон-M, който е с по-голяма антена и може да атакува наземни и въздушни цели едновременно. Заслон-М има 50% по-добра производителност от предшественика си Заслон-S-800.
2хРД-30Ф6x15000kH
МиГ-31 постъпва на въоръжение в съветските ПВО през 1982 г. За първи път е фотографиран от норвежки пилот по време на мисия над Баренцово море през 1985 г. След разпада на Съветския съюз през 1991 г. и последвалата икономическа криза, много ескадрили на новосформираните Руски ВВС не могат да поддържат своите МиГ-31 и през 1996 г. само 20% са годни за летене. След съживяването на руската икономика в началото на XXI век са отпуснати средства за поддръжка и модернизация и през 2006 г. 75% от самолетите са годни за летене.
СССР
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Every time you click a link to Wikipedia, Wiktionary or Wikiquote in your browser's search results, it will show the modern Wikiwand interface.
Wikiwand extension is a five stars, simple, with minimum permission required to keep your browsing private, safe and transparent.
