Метоп
From Wikipedia, the free encyclopedia
Метопът (на старогръцки: μετόπη - „чело“) е правоъгълна или квадратна плоча между триглифите, един от главните елементи на фриза в античната и класическа архитектура. Най-често е мраморна и украсена с релефни изображения. Метопът е характерен главно за Дорийския стил.[1]