Мери Касат

Мери Стивънсън Касат (на английски: Mary Stevenson Cassatt, 22 май 1844 – 14 юни 1926) е американска художничка и графичка. Работи в стил импресионизъм.

Мери Касат Mary Cassatt
американска художничка и графичка
Снимка на Мери Касат от 1913 г.
Родена	Mary Stevenson Cassatt 22 май 1844 г. Алиджъни, Пенсилвания, САЩ
Починала	14 юни 1926 г. (82 г.) Шато дьо Бофрен, близо до Париж в Менил-Терибю, Франция
Погребана	Франция
Националност	САЩ
Кариера в изкуството
Жанр	Битова живопис,[1][2] пейзажна живопис[2]
Академия	Академия на изящните изкуства – Пенсилвания
Учители	Жан-Леон Жером, Чарлс Джошуа Чаплин
Направление	импресионизъм
Професия	живопис
Повлияна	Едгар Дега Анри дьо Тулуз-Лотрек набисти
Семейство
Баща	Робърт Симпсън Касат
Майка	Катрин Келсо Джонстън
Съпруг	няма
Подпис
Мери Касат в Общомедия

Биография и творчество

Родена е в 1844 г. в заможно пенсилванско семейство и прекарва безгрижно детство. През голяма част от живота си живее със семейството си във Франция. Това е факторът, който събужда силата на характера ѝ и разширява културния ѝ хоризонт. Въпреки това родителите ѝ са ужасени, когато научават, че дъщеря им мечтае да стане професионален художник. Те ѝ разрешават да посещава Пенсилванската художествена академия във Филаделфия и през 1866 година майка ѝ я придружава до Париж, където прекарва четири години, изучавайки творчеството на старите майстори. В 1868 картината ѝ „Свирач на мандолина“ е показана в Парижкия салон. Френско-пруската война през 1870 принуждава младата художничка да се завърне в Америка. След края на войната Мери Касат заминава за Италия в 1872, където учи графично изкуство и изследва стила, колорита и техниката на Кореджо и Пармиджанино.

Пътува до Испания, Белгия и Холандия. Пристига в Париж през 1874, годината на Първата импресионистична изложба. Това наситено с колорит изложение на платна разтърсва града. Предвестниците на новото импресионистично движение въставали срещу консервативните академици при всевластния тогава Салон. Макар че още в 1866 Касат прилежно се учи в ателието на известния тогава художник Чарлс Чаплин, в 1874 решава да следва свой собствен път. Не се смущава от враждебната критика по адрес на импресионистите, Касат признава качествата на тяхното творчество, особено в картините на Едгар Дега, с когото се сприятелява. Той от своя страна се възхищава от една нейна картина, показана в Салона през 1874 и отбелязва: „Има някой, който чувства като мен.“

Дега кани Касат да изложи свои картини заедно с импресионистите през 1877 г. и тя с радост приема, по-късно си спомня:

„

„Най-сетне можех да работя напълно независимо, без да се влияя от мнението на някакво си жури. Вече бях разпознала истинските си учители. Възхищавах се от Мане, Курбе и Дега. Мразех Конвенциалното изкуство – започнах да живея.“

“

Портрет на Мери Касат от Едгар Дега, ок. 1880-1884 г.

Касат участва в четири от основните импресионистични изложби и се ползва с уважението на Сезан, Моне, Писаро, Реноар и Дега.

Касат и Дега предпочитат да рисуват сцени от градския живот, вместо пейзажи. И двамата предпочитат изкуствената светлина като в опера и театър, и двамата превръщат и най-странните пози в естествени и стилни. Фигурите на Касат запазват своята солидност и яснота на формата и никога не се сливат с пейзажа, както е при много импресионисти. Тя ги разполага обикновено в интериор. Двамата с Дега посещават изложба със седемстотин японски графики, подредени в Художествената академия през 1890. Под впечатление от изложбата създава серия офорти, които я представят като изключителен график.

С нежно проникновение улавя прозрачната детска кожа, меките движения на детето и закрилящия жест на майчините милувки. Касат портретира любовта и доверието, което свързва майка и дете.

Мери Касат не прави своя самостоятелна изложба до 1891, когато е на 47 години. След като в Париж картините ѝ получават одобрение, през 1895 прави изложба в новооткритата галерия „Дюран-Рюел“ в Ню Йорк. Картините ѝ не се приемат с ентусиазъм и продажбите са малко, посещението слабо. Тя е разочарована от сънародниците си. По-късно подарява своята колекция на Метрополитън художествен музей в Ню Йорк.

Мери Касат през 1914 г.

През 1911 г. зрението ѝ започва да отслабва и продължава да работи изключително с пастел до 1914 г.

Прекарва последните си години в усамотение в Шато дьо Бофрен, близо до Париж в Менил-Терибю /Le Mesnil-Théribus/.

Мери Касат умира на 14 юни 1926 г. в Шато дьо Бофрен и е погребана в семейната гробница.

Галерия

• 
  „Баня“ 1891 – 1892, пастел.
• 
  „Сара държи кучето си“ – 1901, пастел.
• 
  „Summertime“, маслени бои.
• 
  „The Young Mother“ (Mother Berthe Holding Her Baby) – пастел.
• 
  „Лампа“ – 1891

Източници

• „Американски импресионизъм“ – каталог от изложбата в музея „Пти Пале“, Париж с предговор от Дилън Рипли, 1982 г., Смитсънов институт

1. mary-cassatt
2. 15776