Менора
From Wikipedia, the free encyclopedia
Менората (менорах)[1] (на иврит: מְנוֹרָה, менора̀, букв. – светилник) e еврейски седемсвещник, един от най-старите символи в юдаизма, останал трайна емблема на еврейския народ през вековете. Смята се, че първата известна менора е направена при изхода на евреите от Египет и се споменава в Библията.[2] Тя е един от култовите атрибути на скинията по време на скитанията на евреите из пустинята и по-късно – в Соломоновия храм в Йерусалим. В скинията се поставя пред вътрешното светилище в южния край на завесата (парохет), зад която се намира Светая Светих – пространството, в което се съхранява кивотът. В „Изход“ пламъкът ѝ е наречен нер тамид, буквално – постоянна светлина.[3]