Мексико
държава в Северна Америка / From Wikipedia, the free encyclopedia
Мексико (официално Мексикански съединени щати,[1] на испански: Estados Unidos Mexicanos) е суверенна държава, разположена в южната част на Северна Америка; неговата столица и най-населен град е Мексико.[2] Политически това е представителна, демократична, федерална и светска република, съставена от 32 щата (31 щата и федералната столица).[3][4]
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мексико.
Мексикански съединени щати Estados Unidos Mexicanos | |
Девиз: La Patria Es Primero „Родината е на първо място“ | |
Химн: Himno Nacional Mexicano | |
Местоположение на Мексико | |
География и население | |
---|---|
Площ | 1 972 550 km² (на 13-о място) |
Води | 1,58% |
Климат | тропичен, субтропичен |
Столица | Мексико |
Най-голям град | Мексико |
Официален език | испански език |
Религия | 88,9% християнство —77,7% католици —11,2% други християни 10,6% нерелигиозност 0,2% други религии 0,3% без отговор |
Демоним | мексиканец |
Население (2023) | 129 875 529 (на 10-о място) |
Население (2020) | 128 649 565 |
Гъстота на нас. | 63,3 души/km² (на 142-ро място) |
Градско нас. | 80,7% (на 44-то място) |
Управление | |
Форма | федерална президентска република |
Президент | Андрес Мануел Лопес Обрадор |
Председател на Сената | Ана Лилия Ривера |
Организации | ООН, ОАД, ОИСР, Г-20, Г-5, АТИС, ОЛКД, АКД, НАФТА |
Законодат. власт | Конгрес |
Горна камара | Сенат |
Долна камара | Камара на депутатите |
История | |
Независимост – обявяване – признаване | от Испания 16 септември 1810 г. 27 септември 1821 г. |
Първа конституция | 4 октомври 1824 г. |
Втора конституция | 5 февруари 1857 г. |
Настояща конституция | 5 февруари 1917 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2024) | 3,434 трилиона щ.д. (на 12-то място) |
БВП на човек (ППС) | 25 963 щ.д. (на 70-о място) |
БВП (ном., 2024) | 2,017 трилиона щ.д. (на 12-то място) |
БВП на човек (ном.) | 15 249 щ.д. (на 63-то място) |
ИЧР (2022) | 0,781 (висок) (на 77-о място) |
Джини (2018) | 41,8 (среден) |
Прод. на живота | 75 години (на 77-о място) |
Детска смъртност | 12,7/1000 (на 111-о място) |
Грамотност | 91,6% (на 83-то място) |
Валута | Мексиканско песо (MXN) |
Други данни | |
Часова зона | UTC-8 до UTC-5 |
Лятно време | UTC-7 до UTC-5 |
Формат на датата | дд/мм/гггг |
Автомобилно движение | дясно |
Код по ISO | MX |
Интернет домейн | .mx |
Телефонен код | +52 |
ITU префикс | XAA-XIZ 4AA-4CZ 6DA-6JZ |
Официален сайт | www.gob.mx |
Мексико в Общомедия |
Мексиканската територия има площ от 1 964 375 км²,[5] което я прави тринадесетата по големина държава в света и третата по големина в Латинска Америка. На север граничи със Съединените американски щати, чиято граница е 3155 км, докато на юг граничи с Гватемала, чиято граница е 958 км, и Белиз, с граница от 276 км. На запад граничи с Тихия океан, а на изток – с Мексиканския залив и Карибско море; границите с тези басейни възлизат на 9330 км, което я прави третата американска държава с най-дълга брегова линия.[6]
Мексико е десетата най-многолюдна държава в света, с население от над 129 милиона души през 2020 година.[7] Повечето от населението използва испанския като майчин език, който държавата признава за национален език заедно с 67 местни езика,[8] въпреки че в страната се говорят около 287 езика.[9] Тези цифри превръщат Мексико в държавата с най-голям брой говорещи на испански език като майчин,[10] както и в седмата държава с най-голямо езиково разнообразие в света.[11]
Човешкото присъствие в Мексико датира отпреди 30 000 години.[12] В резултат на хилядолетно културно развитие на мексиканската територия се появяват мезоамериканските, аридоамериканските и оазисамериканските култури. Настоящата централна територия на Мексико е основната и най-голямата сцена на народа мексика и отчасти на народа на маите, две от най-важните цивилизации на Доколумбова Америка. В продължение на 300 години цялата настояща територия е част от вицекралството на Нова Испания, със столица Мексико, която е една от най-важните части на Испанската империя в Америка. След испанското управление, Нова Испания започва борбата за своята политическа независимост през 1810 г., чиято кулминация е през 1821 г. Впоследствие в продължение на почти век страната участва в поредица от вътрешни войни и чужди нашествия, които оказват отражение във всички области на мексиканския живот. През по-голямата част от 20-и век (главно втората трета) настъпва период на голям икономически растеж в рамките на политиката, доминирана от една-единствена политическа партия.
Според Световната организация по туризъм Мексико е основната туристическа дестинация в Латинска Америка и шестата най-посещавана в света.[13] Това до голяма степен се дължи на 34-те културни или природни обекта, които се считат от ЮНЕСКО за обекти от световно наследство, и в този смисъл е първата държава на континента и шестата в света.
В макроикономически план по брутен вътрешен продукт (БВП) това е четиринадесетата световна икономика и единадесетата по паритет на покупателната способност (ПЧП); в регионален мащаб това е втората по големина икономика в Латинска Америка и четвъртата на континента.[14][15] Според Доклада за човешко развитие на ООН за 2018 г. Мексико има висок индекс на човешко развитие от 0,774, класирайки се на 74-то място в света.[16]
Мексико е и една от страните с най-голямо разнообразие от климатични условия в света, считана за една от 17-те държави с мегаразнообразие на планетата, дом на 10 – 12% от биологичното разнообразие в света[17] и е дом на над 12 000 ендемични вида.[18]